— Испал Анкшаран — прошепна той, — аз съм мъжът, който иска ръката на дъщеря ви. Казвам се Антонин Мийрос.
Челюстите на Испал отказваха да се отделят една от друга и той не можеше да обели и дума. Страхът го обездвижваше, както през всички онези години в Йебусалим. Сърцето му биеше толкова яростно, сякаш гръдният му кош щеше да се пръсне. Чувстваше, че може да умре от страх. Трябва да му падна на колене. Или да извадя нож и да го забия в сърцето му…
Старият мъж се пресегна и докосна ръкава му:
— Не се страхувайте — каза любезно той. — Няма да ви нараня. Предложението ми е искрено. Моля, седнете тук с мен.
Испал остави да го изпроводят обратно към стола му. Мийрос седна до него, а Лоуън Граав и Викаш Нурадин се отдръпнаха назад. Мийрос говореше лакхски свободно — нормално, за човек живял толкова дълго и направил толкова много. Очевидно някак бе дочул предишния им разговор. Та той е маг, разбира се, че ще ни е чул.
— Но как? Защо?
Мийрос добре разбираше изумлението му.
— Убиха сина ми — светлината на живота ми. А аз съм стар човек, много, много стар. Ние, маговете, рядко успяваме да създадем поколение — може би това е нашето наказание за заграбените божествени сили на Урте… Но имам още толкова много да направя преди да умра, неща, които един баща може да завещае единствено на детето си, дете от собствената му кръв. За това ми е необходима съпруга, плодовита жена. За мен не е от значение дали тя е от Лакх, Ронделмар или Римони, или е дъщеря на някой номадски нашественик, важно е единствено да е плодовита.
Мислите на Испал препускаха. Това не можеше да се случва… Той се ощипа по ръката, но не се събуди.
— Жените от рода на съпругата ми винаги са се радвали на множествена бременност, господарю — каза той пресипнало.
Мийрос кимна със сериозен вид:
— Ще помоля за документирането на този факт — доказателства, удостоверения, ако такива могат да се подсигурят.
Викаш Нурадин вдигна пръст:
— Аз мога да се погрижа. Съществуват документи в архивите на принца и аз мога да ви ги осигуря. Но мога да ви уверя, че Испал казва истината.
Мийрос кимна:
— Усещам искреността в думите му — каза той, а амулетът му блещукаше, при което устата на Испал пресъхваше. Възрастният маг се наведе напред с напрегнато изражение. — Опишете ми я, Испал Анкшаран, но не като баща, описващ дъщеря си; за мен не е важен външният вид или елегантността ѝ, искам да знам повече за характера ѝ. Изрисувайте ми я, както бихте описали търговец, с когото искате да преговаряте.
Испал премигна с недоумение. Жените не се занимават с търговия. Но не посмя да го каже на този феранг, чийто разбирания бяха съвсем различни от неговите. Замисли се за образа на дъщеря си и подбра думите си много внимателно:
— Тя е добро момиче, господарю: честна, но не се предоверява. Може да преговаря и знае кога да каже не. Не се хихика и бърбори, както повечето момичета на нейната възраст. Отговорна е и могат да ѝ се поверят пари и деца. Щастливец съм да имам такива синове и дъщери.
— Така е, както казва Испал, господарю — добави Викаш с ентусиазъм, — смята се за много добра партия от всеки млад мъж в Аруна Нагар. И макар да твърдите, че не е от значение за вас, е сладурана, господарю.
Испал се усмихна с благодарност.
— Все още обаче не разбирам, господарю — обърна се той дръзко към Мийрос, — живели сте с векове — със сигурност имате пред себе си цялото време на света?
— Де да го имах, господин Анкшаран — въздъхна Мийрос. Испал го погледна с очакване, но той замълча.
Значи все пак е смъртен…
— Всяко мое дете ще наследи богатствата и властта ми — заяви Мийрос накрая. — Те ще притежават Кръвта — магьосническата кръв, предадена им от един от Първонаследниците. Аз обичам мира, Испал Анкшаран, въпреки всичко, което сте дочули за мен. Ако говорите искрено и ми позволите да се омъжа за дъщеря ви, аз ще се грижа добре за нея. Ще спазя обещанията си.
Ето ме и мен, помисли си Испал, Испал Анкшаран, син на магазинер, пия арак с най-презрения мъж по всички земи — Антонин Мийрос, име което събужда страх и ненавист у млади и възрастни. Мъжът, който свърза два континента, разделени от непроходими морета, с най-великия мост, създаван някога, и след това остави войските на Похода да преминат. Чудотворецът, мит, превърнал се в плът — и е тук, за да поиска ръката на дъщеря ми! Струваше му се като история от светите писания, разказ за демонични крале, примамващи добрите хора. Ръцете му трепереха. Успокой се, сърце мое, не изскачай от гърдите ми!
— Да приемем, че документите ще подкрепят твърденията ви — каза Мийрос. — Имаме ли сделка? Мога ли да се оженя за дъщеря ви?