— Достатъчно — отекна съскащият глас. — Няма да търпя подобни неща. Считам ни за сгодени. Съгласна ли си с мен, момиче?
Рамита погледна учудено, осъзнала, че се обръща към нея.
— Аачаа. Искам да кажа, да, сър — промърмори тя, страхувайки се да отговори другояче.
— Тогава сме готови? — попита Мийрос с равен, настоятелен тон.
Испал се поклони.
— Да, господарю — каза той неуверено. — Ще заповядате ли на чай у нас? Приготвили сме…
— Не мисля. Приятен ден, господин Анкшаран.
В следващия миг изчезна, така бързо, както бе дошъл. След него, улицата се изпълни с любопитни съседи, всеки споделяше какво е видял и разпитваше: Кой беше той? Как изглеждаше? Видяхте ли го? Аз го видях, принц е от Локистан, точно както ти казах! Ами, аз пък видях…
Испал постоя, олюлявайки се за миг.
— Е, смея да предполагам, че е свикнал на нещо по-добро — каза той на Танува, която стоеше огорчена над масата, обсипана с ястия, които тя, Рамита и Пашинта бяха приготвяли цели два дни. — Както скоро ще свикнеш и ти — добави той, прошепвайки на дъщеря си.
Рамита се тресеше, разгневена, че този старец просто бе нахлул, безразличен към чувствата на семейството ѝ, и пренебрегнал всичкия им труд, вложен в посрещането му. Нямаха ли никакъв усет тези феранги? Какво безочие! Тя погледна гневно баща си:
— Изглежда ми ужасно груб — каза прямо тя, — груб и невежа. Не го харесвам.
Тя си тръгна троснато, искаше да е в стаята си, сама.
Къде си, Казим? Няма ли да дойдеш при мен, да долетиш над покривите както Хану-Маймун, да ме спасиш от този зъл демоничен крал? Къде си, Казим? Защо не идваш за мен?
6.
Думи на огън и кръв
Религии: Амтех
Ахм създаде Урте и всичко чисто и добро и постави човека да го управлява. Всички неща произтичат от Ахм. Нека винаги са на устните ни думите: „Слава на Ахм!“.
Калистам, Свещената книга на Амтех
Всяко зло, което сториш в този свят, ще ти се върне хиляди пъти в Ада. Но всяко добро ще бъде възнаградено стотици, хиляди пъти в Рая. А този, който умре в битка в името на Ахм, ще живее вечно в него завинаги.
Близо до покрайнините на Баранаси, надълбоко в бедните квартали имаше Дом ал-Ахм от червени тухли, където живееха повечето последователи на Амтех. Как моголите можеха да вярват в Амтех, когато познатите му амтехиани бяха предимно бедняци, беше една от загадките в живота на Казим — но сега пред него стояха по-големи проблеми, с които трябваше да се справи: като например, как така животът му се обърна изцяло наопаки.
Последните четири дни той прекара в храма Дом ал-Ахм, тъй като нямаше къде другаде да отиде. Беше далеч от единственото познато място: много бездомни идваха тук да потърсят подслон за през нощта и храна като подаяние. Кесията му бе празна вече три дни, след като отчаяно бе опитал да забрави случилото му се, да се престори, че не го бе грижа. В танци и песни, и да, в безразборното преспиване с курви. Сега срамът го изгаряше. Как можеше да се прибере у дома така? Не и след всички ужасни думи, които се бяха излели от гневните му уста. Как щеше да погледне Джай в очите? Как щеше да се изправи пред Испал? Ами ако срещнеше Рамита? Какво щеше да ѝ каже, след всичко, което бе сторил?
Испал Анкшаран бе застанал неотлъчно до баща му в битка; той бе измъкнал Раз Макани от бойното поле и го бе запазил жив. Той и Хурия нямаше да съществуват сега, ако не го бе направил. Казим дължеше живота си на Испал. Този човек бе отворил дома си за тях, въпреки че бяха бежанци. Бе празнувал рождението на Казим и Хурия и бе оплакал майка им на погребението ѝ. Казим го бе обикнал като втори баща.
Обикна и неговата нежна, упорита и тиха дъщеря. Рамита беше шест години по-малка от него, но той я чакаше, защото тя беше единствената за него. Когато тя навърши четиринайсет, той поиска ръката ѝ. Всички бяха щастливи, по улиците се вдигаха празненства с дни. Когато Рамита навърши шестнайсет, бе решено, че ще се омъжат. Това бе тази есен. А сега щяха да му я отнемат…
Кой беше този мъж? Защо Испал му бе позволил такова нещо? Бяха замесени пари, нямаше и съмнение, но колко ли бяха, че да принудят Испал да наруши тази връзка с Раз, кръвния му брат? Никой не му даваше отговорите и това го подлудяваше.