Гейл си спомни усещането при срещата с подобна сила по време на битка и леко потрепери. Бунтът в Норос: пълен погром, превърнал се в страшен човешки кошмар. Той го бе превърнал в това, което е сега: отне му както невинността, така и усещането за морал, и то за какво? Норос отново беше част от имперското семейство на нациите, за добро или за лошо. За империята бунтът беше като премигването на око — кратковременно протакане на завоевателните ѝ действия, но за Норос раните все още бяха открити.
Гейл бързо прогони тези мисли. Никой извън Норос не го бе грижа вече, а още по-малко тези хора тук. Той проследи с поглед сочещия пръст на свещеника и като по команда на лицето му се изписа удивление от прелитащия над Площад д’Акорд Хвъркат корпус; десетки летящи влечуги се задаваха в стегнати редици над покрива на Свещената катедрала „Сърце“, с бойни магове, възседнали ги зад ездачите им; спираха за поздрав пред кралската ложа сред овациите на изпълнената с възхищение, но и с не по-малко страх тълпа. Челюсти по-дълги от човешки ръст щракаха, а зъби с дължината на мечове скърцаха злокобно, докато крилатите създания надаваха рев и бълваха огън: невъзможни същества, поддържани живи от магията.
Как въобще си и помислихме, че ще успеем да ги победим?
Последваха тромпети, а след тях настъпи внезапна тишина, докато бели знамена се издигаха от кралската ложа — недвусмислен знак към масите да замълчат, тъй като следваше речта на императора. Покорен на един човек, народът притихна, а дребната крехка фигура на трона се изправи на крака и пристъпи към кралската трибуна.
— Народе мой! — поде император Констант, пискливият му глас, усилен от гностични сили, отекна из целия площад. — Мой народе, днес съм преизпълнен с гордост и благоговение. Гордост от величието на всички нас, събрали се днес — хората на Ронделмар! С право са ни нарекли и най-великата нация на цял Урте! С право сме познати като децата на Кор! С право ние отсъждаме съдбата на останалото човечество! С право и вие, мои деца, сте много по-стойностни пред Бога, отколкото който и да е друг народ! Слава нам, за всичко което сме постигнали, изправени пред всякакви несгоди. Слава Кор, за гдето тъкмо на нас отреди своята мисия!
Констант продължи да величае хората си, а по този начин и самия себе си, изреждайки безбройните им подвизи от победата над Римонската империя и завладяването на Юрос до Походите през Моста на приливите и отливите и разгромяването на неверниците от Антиопия.
Мислите на Гейл се отнесоха в различна посока от тази на развълнуваната историческа реч на императора. Смяташе се за щастливец, един от малкото, получил от образованието си по-истинни знания. Арканумът, в който учеше, бе изразено светски и много по-малко сектантски от останалите. Според историята, която той бе учил, преди около петстотин години Юрос бил разпокъсан и най-влиятелната тогава Римонска империя властвала на по-малко от четвърт от континента като в териториите ѝ влизали земите на Римони, Силация, Верелон, цял Норос, Аргънди и Ронделмар. Войните не стихвали; династии плетели своите интриги и се сражавали помежду си в столицата Рома. Много вероизповедания, считани днес за езически, се борели за превъзходство. Разразявали се епидемии и глад. Моретата се бунтували непристъпни. Никой дори не подозирал, че отвъд източните морета съществува друг континент.
И така преди петстотин години всичко се променило: като лумнала в пламъци падаща звезда се появил Кориний и възпламенил всичко по пътя си. Бил наречен Кориний Спасителят, ала бил роден като Йохан Корин, син в благородническо семейство от провинция в покрайнините на Ронделмар. Той напуснал жестоките знатни дворове, за да се отдаде на по-скромен и обикновен живот на пътя. Йохан Корин странствал и проповядвал за свободната любов и други свои идилични идеи като привлякъл група последователи, която с времето бързо се разраствала и достигнала до близо хиляда млади души. Изгубени и запленени от думите му се рояли около него и обещанията му за избавление в следващия живот и безкрайно блудство в настоящия. Те се спускали на тълпи в малките градчета, от където били отлъчвани като нарушители на реда, докато така не достигнали определена провинция, която, в пристъп на тревога, потърсила помощта на разположен наблизо легионерски лагер. Войските се съгласили, че вече е време да се сложи край на безчинствата на Йохан Корин и поддръжниците му. Същата вечер цял легион войници обградили лагера на противника и в полунощ се спуснали към тях, за да ги задържат.