Не мисли за хората. Не е по-страшно от предишните дни. Можеш да се справиш…
Гавий вдигна поглед към него, намръщи се и се обърна към всички в залата:
— Изпитваният е Аларон Мърсър — съобщи той и продължи с представянето на родословието на Аларон за хората, които присъстваха за първи път. След това се обърна към него. — Думата е ваша, господин Мърсър. Имате един час, трийсет минути от който са предназначени за въпроси. Можете да започнете.
Аларон се поклони, разпръсна купчината от бележки пред себе си и заговори. Съсредоточен, постепенно се отърси от предишното смущение и напълно забрави за хората пред себе си.
— Високопочитаеми магове, темата на разработката ми носи заглавието „Скритите причини за Бунта в Норос“ — забеляза, че упоменаването ѝ предизвика известен интерес. Много добре! Аларон изпъна високо ръце и пред него се издигна облак от предварително подготвен светлинно зареден прах, който се разстла в постеля от лъчение на височината на кръста му. Беше разпространена гностична техника.
— Историците твърдят, че Бунтът в Норос е пряко следствие от съчетанието на прекомерно завишени имперски данъци, слаба реколта и отцепнически военни части. Това, което искам да ви представя, е една четвърта причина за бунта, която предлага разтърсващи из основи — повтарям: разтърсващи — открития.
Вдигна поглед към събралите се хора и едва доловимо им смигна. По лицата на присъстващите магове се четеше напрежение. Беше успял да грабне пълното им внимание. Дори и губернаторът и свещеникът слушаха с изненадваща съсредоточеност. Всякакви следи от предишното им отегчение бяха изчезнали.
— Преди да разкрия тази скрита причина обаче бих искал да обърна внимание на обичайно отбелязваните до този момент основания за Бунта. Вярно е, че данъците са били повишени, но както можем да видим тук — той изложи данъчни регистри във визуална математическа техника, наречена „графика“, — нарастването им не ги прави напълно непосилни, а и скоро е омаловажено от постъпилите търговски приходи и заграбеното от Първия поход. На практика Норос притежава по-добро състояние и от преди Похода. Този факт е парадоксално потвърден и при провеждането на разговори с местни жители и държавни служители.
Аларон се осмели да надзърне към публиката си и бе изумен от намръщените и умислени физиономии. Губернаторът поглаждаше брадата си, а капитанът на Стражата прехапваше долната си устна. Ако не друго, поне те слушат…
— А сега, за реколтата: силозите не са били празни и за миг, а даже са били използвани, за да облекчат затрудненията на дребните производители — той добави още източници, доразвивайки визуалната си схема. — На трето място, някои твърдят, че норосийските легиони са се завърнали от Похода възнегодували — докато всъщност много от чиновниците са се прибрали с несметни богатства. Всички те заговорили публично срещу поголовния данък, но искали мирно разрешение на ситуацията. В мемоарите си, написани след Бунта, и генерал Роблър, и губернатор Вълт цитират антибутновническите си речи, които изнасят през 907-ма, 908-ма и ранната 909-та — Аларон вдигна поглед към губернатора, готов да представи и точните пасажи от текста, ако е необходимо, но Вълт кимна отнесено. — През фебрю всъщност, военното ръководство все още е настроено антибунтовнически, но изведнъж става доктринерски про-бунтовническо преди въвеждането на поголовния данък през мартроа. В мемоарите на губернатор Вълт се споменава за „необяснимо, и въпреки това, неустоимо залитане към неподчинението“ през фебрю 909-та.
Аларон разтвори широко ръце.
— Възможно е да са се извършвали задкулисни действия и тайно набиране на войска, но за мен фактите много добре илюстрират, че у възгледите на много генерали е настъпила мистериозна промяна през фебрю 909-та. Тъкмо тази промяна на мнения бих искал да разгледам.
Сега определено бе грабнал изцяло вниманието им. Капитан Мьорин сякаш искаше да се обади. Вълт се усмихваше леко и бе наострил уши. Аларон усети прилив на задоволство.
— А сега, бих искал да обърна внимание на четири често пренебрегвани факта, които, мисля, че никой до този момент не е обвързвал помежду им — оформи във въздуха изцяло триизмерни образи на три мраморни бюста и ги завъртя. Бе прекарал доста време в оттренирането на това действие и беше страшно доволен колко добре му се получи сега. — Едно време всяко дете в Норос разпознавало облика на тези трима мъже. Техни статуи имало навсякъде, а имената им се появявали във всеки катехизис; молили сме се за тяхната благословия. Тримата каноници — все още непровъзгласени светци — са единствените каноници в историята, родени в Норос: Фълчий, Кеплан и Рийтър. И тримата били превърнати в Първонаследници, дарени с амброзия от императора за тяхната доблест и вярна служба. Преди Бунта живеели в Палас като герои на империята. И при все това след края на Бунта в Норос, всяка една тяхна статуя била разрушена, а катехизисите, съдържащи техните дела, били иззети и не се появили отново. Казва се, че са починали от старост в годините на Бунта. Църквата обявява норосийските катехизиси за остарели и ги иззема, а като наказание за въставането на народа постановява образите на тези трима каноници да не се излагат публично никога повече. Всичко това звучи правдоподобно, но все пак странно. Как е възможно трима Първонаследници на Норос да умрат до един през не повече от година, когато един Първонаследник може да живее с векове? И защо ще ги заличават от паметта на народа?