Аларон едва не се вцепени от настоятелността в погледа на Вълт и от напрежението у прехапващия устни Мьорин. За момент се запъна, но бързо прогони мисълта за тях и продължи:
— Второто нещо, към което искам да обърна вниманието ви, е продължителната окупация на Норос. Шлесен и Аргънди са въставали многократно; а Норос само веднъж, и то с много по-малко кръвопролития. И въпреки това окупационните войски тук се състоят от осем легиона. Осем! Та това е повече от цялата войска на Норос в Бунта! И защо? Повечето норосийци приемат погрома си и сега мислят Бунта за необмислен и глупав. Никой не демонстрира неподчинение — и въпреки това сме принудени да търпим по-затегнат и по-скъпоструващ контрол дори и от Аргънди, където хората са въставали пет пъти само за последните сто години! И какво мислите правят тези чужди войски? Осем легиона — това са 40 000 души… Отговорът е — копаят! Разровили са из основи владенията на всеки един генерал от войната. Съборили са кралския дворец камък по камък и след това са го построили отново. И все още продължават да копаят. Човек ще си каже, че рондийците сякаш търсят нещо.
Пълното мълчание, възцарило се в залата, връхлетя Аларон. Погледът му се спря на капитан Мьорин, който го гледаше и леко клатеше глава. Предупреждаваше ли го? Какво искаше да каже с това? Аларон отърси глава и възвърна решителността си. Оставаше още малко.
— Трето, искам да повдигна въпроса за участта на генерал Яриус Ленгстрит и да ви разкрия факт, който, предполагам, е известен на малцина. Ленгстрит е генералът ни с най-много отличия след великия Роблър и остава една от легендарните личности след Бунта — но къде е той сега, мъртъв ли е, или жив? Представях си го пенсиониран, във владенията си на родна земя, но когато ги посетих, за да се срещна с него, имението му пустееше празно. Един от четиримата ни велики генерали е изчезнал безследно — Аларон поднесе образа на известна картина на опърпан, но непоколебим генерал, предаващ меча си на покорилия го рондийски главнокомандващ. — Сигурен съм, че всички познавате тази картина: генерал Роблър се предава на Калтъс Корион сред склоновете на планината Тайболд. Всеки войник обаче би потвърдил, че Роблър е бил прекалено горд и неумолим, за да се предаде, за това „Големият Яри“ го е направил вместо него. Но ако питате хората от долните пазари, ще ви кажат, че Ленгстрит е бил забелязан да се скита сам и замаян на площада пред тях на точно следващия ден, сто и шестдесет километра по-далеч. Как генерал Ленгстрит се е озовал на пазара в Норостийн, след като е дал честната си дума да остане в лагера на Алпите?
— Четвъртото ми наблюдение: как така Роблър и войските му побеждават многократно и неотклонно рондийците, като най-силните сред тях са получистокръвни и не могат и да се мерят с рондийските Първонаследници? А освен това, преди края на Бунта, осем рондийски Първонаследници не просто се включват в Похода, а се сражават в Норос, и някак нашите магове само с една втора магьосническа кръв успяват да убият четирима от тях!
Аларон вдигна четири пръста.
— Нека да обобщя: първо, трима норосийски каноници изчезват, когато Бунтът избухва, а сега са изличени от историята ни. Второ, рондийски войски все още окупират Норос и ожесточено търсят нещо. Трето, генерал нарушава думата си, за да се озове зашеметен и объркан в Норостийн, а след това да се изпари. И четвърто, норосийски магове с наполовина чиста кръв побеждават рондийски Първонаследници — той махна с ръка. — Вярвам, че тези факти са обвързани помежду си и са напълно обясними.