Започва се…
— Моята хипотеза е следната: тримата норосийски каноници: Фълчий, Кеплан и Рийтър всъщност не са умрели в Палас, както се говори. Те са участвали в Бунта, нещо повече — те са започнали Бунта. По моите предположения, тримата са откраднали нещо много ценно от Палас — защо иначе осем Първонаследници, които дори не се вълнуват от Свещения Поход, ще пожелаят изведнъж да се включат в потискането на норосийските сили? И защо след капитулацията ни един многоуважаван генерал нарушава честната си дума — и въобще къде е той сега? Рондийците разрушават кралството ни камък по камък в търсенето на нещо — какво търсят те?
Аларон остави въпроса си да увисне във въздуха, обзет от чувство на опиянение от общия смут, който думите му бяха породили. Ще мина с отлична оценка!
Аларон представи огромен образ на резбовано със спирали изделие.
— Така изглежда прокламацията за издигане в канонизация. Забележете следното: „Издигнат в Първонаследник“. Всеки жив светец бил превръщан в Първонаследник — до избухването на Бунта в Норос. Всеки кандидат бил отвеждан във вътрешността на катедралата в Палас, където се пази Сциталата на Кориний, и излизал оттам или като Първонаследник, или като мъртвец. От потушаването на Бунта насам са били миропомазани един каноник и един жив светец, но в нито една от прокламациите им не се появяват думите „Издигнат в Първонаследник“, дори и в тази на любимата ни Императрица майка Лучия!
Из залата се разнесе шепот.
— Просто неволен пропуск? Забравиха ли да превърнат императрицата майка в Първонаследник?
Тук му се наложи да млъкне, да остави назряващия брътвеж да се разгорещи и да утихне отново. Да грабнеш така публиката беше толкова вълнуващо! Усетил невероятен прилив на сила, Аларон направи знак с ръка за внимание и залата замлъкна.
— Ами ако има друго обяснение? Ами ако нещото, което Фълчий и останалите двама са откраднали тогава, нещото, което направило нашите норосийски генерали толкова могъщи е същото това нещо, което рондийците все още търсят? Ако е средството, с което се дарява първонаследничеството? Ами ако Фълчий е откраднал самата Сцитала на Кориний?
Надигна се стена от гласове, а две лица се откроиха сред останалите: капитан Мьорин, пребледнял и разгневен, можеше да накара Аларон почти да вдигне ръка, за да се защити от взора му. Ако можеше да убива с поглед, Аларон отдавна да е мъртвец. Губернатор Вълт беше напълно притихнал, с усмивка на лице.
Късно, но Аларон си спомни думите на Рамон: „Опасно е да говориш за подобно нещо, amici.“ Но пък определено бе впечатлил всички в залата, нали? Повечето сигурно и не знаеха за задържането на Ленгстрит в Норостийн — то не бе отразено в историческите архиви на легионите. Самият Аларон трябваше да разговаря с десетки ветерани от бунта, за да построи изказването си. А и в библиотеката на майка му имаше книги, които най-вероятно повечето ученици, или дори преподаватели, не притежаваха.
— Изводът ми съответства на фактите — продължи Аларон в заключение. — Канониците на Норос открадват Сциталата и запалват искрата на вълненията. Слабите по кръв норосийски магове изведнъж придобиват неочаквана сила. Бунтът приключва при мистериозни обстоятелства, а рондийците още оттогава издирват нещо. Изводът ми съответства на фактите и дава обяснение за много неща, неизяснени от общоприетите теории.
Залата гръмна. Директор Гавий направи знак с ръка:
— Тишина, моля ви, господа. Това ли е краят на презентацията ви, господин Мърсър?
Аларон кимна утвърдително. Зави му се свят и изведнъж бе обзет от вътрешно ликуване. Беше успял да грабне вниманието им и да го задържи докрай. Не беше оплескал нито зрителните ефекти, нито речта си. Чувстваше се като изстискан.
Магистър Файръл вдигна ръка за въпрос:
— С какво можете да докажете, че властите в Палас просто не са решили да променят формулировката на текста върху прокламацията? Може би цялата ви аргументация всъщност се основава на една техническа грешка, а, Мърсър?
Аларон овладя яда си.
— Прокламациите се изготвят от Светия отец в Палас, магистър Файръл. Те са словото на Кор и не могат да бъдат измамни. Затова и пропускът следва да е умишлен.
След това ръка вдигна губернатор Вълт и Аларон усети как го побиват нервни тръпки.
— Ако норосийските генерали изведнъж са станали толкова силни, млади господине, то тогава как и аз не съм станал Първонаследник? — поддръжниците му чинно се разсмяха.
Аларон се опита да прецени уловката във въпроса, стъпвайки по несигурна почва.