— Трябва да се върнеш обратно там — каза тихо Аларон, — а ако те ударят, ще се изправиш отново — скара му се той. — Когато Малворн ме размазваше от бой, на теб ти харесваше да гледаш — стисна го за яката и го издърпа на крака. — Стегни се, Корион — връщай се обратно там!
— Не мога — прошепна Сет. — Не мога…
— Ставай, страхливецо!
Отзвукът на тази дума разтърси Корион като удар от гръм и той целият пребледня, а погледът му се премрежи. За момент Аларон си помисли, че момчето ще припадне, но вместо това той тръгна несигурно и сковано обратно към арената. През вратите слабо се долавяше тракането на дървени мечове и несекващи викове и пъхтене.
Десет минути по-късно, двама мъже изнесоха Корион на носилка. Беше в безсъзнание.
Аларон се загледа след тях, а след това към вратите на арената.
Пресвети Кор…
Час по-късно, изкуцука отново навън. Сет не беше излъгал: насреща му се изправиха обучени стражари, а броят им постоянно нарастваше. Мечовете им можеше и да са затъпени, но и с тях можеха да нанесат сериозни щети, ако те хванеха натясно. Беше разрешено да се използва гносиса, но не и за нападение, а само за защита. Парираше, отбраняваше се, скачаше, нанасяше удари дори — нелека задача, но той се справи, само с два попаднали в него удара, които получи съвсем към края, когато вече бе на предела на силите си. А беше нанесъл двадесет и два. Представи се доста добре, без съмнение! А колкото до подигравките им, от Малворн беше понасял и по-лоши. Пусна ги покрай ушите си без много усилия.
Сет обаче не бе стигнал до последната част от изпита, в която се изправяш срещу боен маг. Изтощен от битката със стражарите, Аларон нямаше почти никакви сили, когато магът се появи в последния тур. Беше доста унизително и здравата бе натупан. Добре че поне в медицинското отделение лечителят бе свестен и отзивчив.
Втирник ги очакваше стрелбата, мъчителна и изискваща прецизност, но не и безкрайно изнурителна. Използването на гносис не бе позволено. Няколко попаднаха в мишената, други не успяха; най-вероятно беше минал. В одиняда имаха езда на конните писти; мина добре: Аларон бе добър ездач и познаваше добре всички коне там. Тук нямаше как да го скъсат.
В торстък беше снаряжението: разглобяване и сглобяване на броня за време; поставяне на доспехи и сбруя на кон — все общи и скучни неща.
Фригтък беше най-зле, защото трябваше да се върнат обратно на арената за изпит по бойни стратегии. Предната нощ Аларон сънува кошмар, че го питат какво е трябвал да направи Вълт при Локхазан, а самият губернатор оценява отговора му. Не се стигна до там, но Аларон пак се запъна, когато трябваше да разкаже за тактиката на Роблър при Гайзен.
— Той беше най-добрият — измърмори той глуповато. — Разбира се, че ще успее да победи.
Поне бе достатъчно разумен да не повдига отново темата на разработката си.
— Като цяло мисля, че седмицата мина добре — отсъди колебливо той на вечеря в саббота, когато Ван ги разпитваше.
— Със сигурност по-добре от първата — съгласи се Рамон, кимайки настойчиво.
— Следващата седмица обаче ни чака сериозната работа: управлението на гносиса. В сравнение с него, всичко друго е просто незначително — отбеляза Аларон. — Следващите две седмици ще падне истинското изпитване.
— Така ли мислиш? — подхвърли Ван с отличителния си замислен и въпросителен тон: — Аз си мислех, че е точно обратното.
— Как така обратното, тате? — попита Аларон.
— Да, очевидно гносисът ви е важен, но съм убеден, че най-важно всъщност е отношението ви. Готови ли сте да следвате заповеди? Да убивате по команда? Имате ли смелостта да се изправите пред смъртта? За такива неща бих следил аз, ако набирах нови кадри.
Двете момчета се спогледаха неловко. Нито един от тях не бе напълно убеден.
Графикът се промени през третата седмица. Вече имаха по два изпита на ден, един сутрин и един следобед, така че трябваше да се навъртат в училище по цял ден. На сутринта на първия ден чистокръвните се настаниха в общото помещение, така че Аларон и Рамон се оттеглиха в градината. Не разговаряха много. По-рано бе минал изпитът по основни магически умения — приложение на гносиса в битка: образуване на защити и отбраняване, унищожаване на мишени с помощта на маги-огън. Бяха им раздадени кехлибарени амулети за изпълнението и двамата се съгласиха, че е страхотно, когато ти е позволено да взривяваш разни неща. Носеше някакво облекчение.