Седнаха да обядват в градината, за да не се сблъскват с чистокръвните, но самонадеяният им смях отекваше през отворените прозорци. Изпитът следобед беше още по-вълнуващ. Трябваше да покажат познанията си за руните, дребни образувания от енергия, които имаха най-различно приложение. Комисията от учители и учени поиска от Аларон да ѝ представи всяка една руна, на която са го учили, от руни за чародейство, до такива за неутрализирането на чуждата магия, от тези за укриване и търсене до използваните за заключване и отключване, както и за изграждането на защитни кръгове: всички дребни приложения на гносиса, които учениците ще се наложи да използват в ежедневието си още щом завършат колежа. Когато изпитът приключи, Аларон беше леко замаян, кожата му гореше, а въздухът около него пращеше от енергия.
— Малко грубо изпълнение. Личи си, че е просто един меха-маг — отбеляза Файръл.
Аларон трепна раздразнено. Меха-маг беше пренебрежителното название за маг, който управлява гносиса нескопосано и на много елементарно ниво — а той не беше чак толкова зле.
Остатъкът от седмицата бе отреден за херметическа магия и теургия. Трябваше да представят усвоените си умения във всяко от двете учения, от най-дребните магийки до най-сложните заклинания. Всеки от учениците бе естествено предразположен към някое от четирите проявления на гносиса. За Аларон това беше магьосничеството, а Рамон предпочиташе херметизма. Тъй като херметическият гносис беше пълната противоположност на магьосничеството, Аларон се поизмъчи с него, но с теургията се справи доста прилично. Макар че бе някак плашещо да вършат неща, които крият доста опасности, така изваждаха на показ най-доброто от себе си. На изпита демонстрираха постижения, с чието изпълнение неведнъж се бяха измъчвали в клас. Аларон подчини на волята си вълк, пуснат срещу него в арената, тъкмо преди да го нападне — нещо, което никога до сега не бе успял да направи. Тези изпити бяха своеобразното възмездие за седем години мъчителни уроци при надменни учители, които считаха за под достойнството им да се занимават с един син на търговец с четвърт магьосническа кръв.
Спаха до късно в саббота и Ван им разреши да пропуснат ходенето на църква след като го убедиха, че се нуждаят повече от почивка, отколкото от божествена благословия. На вечеря същия ден вдигнаха тост за последния рунд от състезанието, както Рамон се изрази.
Последната седмица от изпитите ги посрещна с поройна ледена суграшица из целия град — зимата протягаше ледени пръсти и постепенно разпростираше хвата си от заснежените върхове на Алпите, та чак на юг. Добре че поне огненото чародейство затопляше ръцете им! Учението за елементите беше сравнително лесно възприемчиво, но за отличаващия се в магьосничеството Аларон изискваше голямо усилие. Владееше прилично Огъня и се справяше някак със Земята, но беше слаб с Въздуха и кръгла нула с Водата.
Главният му проблем обаче беше самото магьосничество. Още според приемните му изпити то беше най-силната му страна, но и четирите му измерения — некромантия, вещерство, ясновидство и пророкуване — му създаваха проблеми, тъй като се сковаваше от страх при мисълта за духове. Можеше да рецитира наизуст теорията, но когато на практика използваше вещерския гносис, не успяваше да призове абсолютно нищо. Подобно беше и с некромантията, когато не успяваше да призове духа на наскоро починал млад мъж, защото се смущаваше ужасно от вида на трупа пред себе си. Всички преподаватели си шушукаха помежду си, когато си тръгна от арената с наведена глава. Опитите му в ясновидството бяха просто жалки, за свое голямо разочарование не успя нито да установи, нито да открие и един от скритите предмети. При пророкуването също се оплеска. Трябваше да предскаже собственото си бъдеще, което се оказа не толкова светло: очерта хаотично видение за откраднати записки и скрити змии, докато някой заговорничеше срещу него. Отвори очи и срещна скептичните погледи на всички до един, сбърчили въпросително чело.
Директорът отхвърли снизходително недомисленото му бръщолевене:
— Да не би да твърдиш, че персоналът на „Турм Заубърин“ крои някакъв заговор срещу теб, момче? Плащат ни, за да възпитаваме магове — и всеки провал ощетява нас, така както ощетява и обществото, затова ще сме ти благодарни да не забравяш годините на обучение, които сме ти посветили — той затръска глава. — Уверявам те, момче, желаем ти единствено доброто.
— А и мисля, че достатъчно добре си се проваляш и без нашата помощ — отбеляза жлъчно Файръл. — А сега, ако нямаш да добавиш още конспиративни теории към тазследобедната си програма, си свободен.