Аларон затвори очи и пожела земята да го погълне цял.
— Е, как беше пророкуването? — попита го Рамон отвън. Той не ходеше на тези часове, така че и двамата най-сетне бяха приключили с изпитите.
Аларон изпъшка:
— Не ми се говори за това. Да си отиваме вкъщи.
Рамон размаха портмонето си.
— Не, приятелю, тази вечер ще се напием, аз плащам.
— Имаш пари? — зяпна Аларон.
Рамон се ухили.
— Все пак съм римонец.
— Открадна ли ги?
— Ох, това заболя. Направо разби сърцето ми. Може би не искам вече да пием заедно — Рамон погледна Аларон закачливо, а очите му блестяха.
Аларон вдиша дълбоко. Отнякъде долетя стон на цигулка. Слънцето преваляше над западните хълмове, хвърляйки червеникави отблясъци над снега по високите алпийски върхове. Въздухът беше свеж, а студът хапеше. Взети или невзети, изпитите бяха приключили.
— Аларон, успокой се — сръчка го Рамон в ребрата. — Каквото станало, станало; взел си изпитите, а дали ще ти дадат злато, сребро или бронз е без значение. Каквото ще става, да става, amici. Да вървим да си вземем по една бира!
Аларон бавно въздъхна.
— Добре, прав си — просто… Не, напълно прав си!
— Разбира се, че сам прав — Рамон се огледа и демонстративно се заслуша с ръце зад ушите. — Май музиката идва от „Воденичния вир“, amici. Да тръгваме!
8.
Предателство
Сивите лисици
Сивите лисици са група магове, който съдействат за Бунта в Норос. Изтъкнати шпиони, те убиват всеки, попаднал в техен плен, и са обявени за неорганизирана сила от враговете си. Години след войната мнозина не се появяват дълго време в обществото, докато губернаторът не обявява амнистия за тях. Въпреки че не наброяват повече от трийсет души, по време на Бунта те са едни от силните, всяващи най-голям страх на сцената на сражението. Водачът им, Гървон Гейл, е помилван чак през 915 г., когато за тази цел му е поставено условието да се присъедини към Втория поход като съветник по борбата с бунтовниците.
Елена Анборн яздеше в тръс, редом с кервана от фургони и карети, търкалящ се с грохот по пътя на изток към Форенса. Синьо памучно наметало покриваше главата ѝ, а благодарение на тънък газен шал върху очите си можеше да гледа напред, без да бъде заслепена от слънцето. Жегата се издигаше на талази от напечената земя, а миражи танцуваха по южния хоризонт. Елена благодареше на боговете за все още мекото време, въпреки настъпилата зима — все още само наполовина на температурата на Ада, нека бъдем благодарни.
Движеха се добре. Обикновено до Форенса се стигаше за две седмици, но при прохладното време може би щяха да стигнат и ден-два по-рано; вече сигурно бяха на половината път. Лоренцо ди Кестрия беше на петдесетина метра пред нея, заедно с един от разузнавачите. Рицарят бе плувнал в пот под кожените си доспехи. Дузина пазачи обкръжаваха в боен ред шестте фургона. Тимори и Фада се возеха в най-близката карета, а Сейра беше сама в следващата, която бе окичена с червени панделки, знак, че вътре има менструираща жена. Религията забраняваше мъжете амтехиани да се докосват до „нечисти“ жени. Елена също трябваше да е вътре при нея, но имаше прекалено много работа, затова реши проблема като завърза червена лента около ръката си и стоеше настрана от мъжете.
За жалост Самир Тагуейн не споделяше вярата в амтехианските суеверия. Препусна към нея като видимо потрепваше при всяко движение на коня му. Стремената бяха прекалено къси и коленете му сякаш бяха заключени неподвижно, лишавайки го от почти всякакъв контрол върху животното. Ако някога се наложи да се бием с теб, Самир, силно се надявам да е на кон, помисли си Елена с лукава усмивка.
Самир я настигна, а плешивото му теме лъщеше червено на слънчевата светлина.
— Rukka mio, мразя ездата — изпъшка той. — Защо пък да не се присъединя към красивата ти принцеска там вътре?
— По-скоро бих те посъветвала да си мериш приказките, когато говориш за кралските ни господари.
Самир изръмжа и поглади козята си брадичка.
— Малко е тихичка тази тук. Предпочитам по-малката — доста по-игрива. Отдавна съм ѝ метнал око на нея…
— Да не си припарил до която и да е от двете — отсече Елена студено.
Той се засмя ехидно:
— О-о, големи сме закрилници. Защо, и на теб ли ти се нрави тя?
— Ти си един извратен простак, Самир. Разкарай се.
— Накарай ме — той я изгледа надменно отгоре до долу. — Може и да си мислиш, че ти командваш, Елена, но когато шефа го няма да ти стои зад гърба, си само един сополив нечистокръвен мелез!