Елена се настани до входа на кръвната палатка, за да може да следи всичко. Сейра я погледна и ѝ се усмихна жизнерадостно.
— Елена, виж, Лоренцо ни донесе супа, а каза, че скоро ще има и печено пиле — Елена погледна някак неодобрително. — Той те харесва. Не е спрял да те гледа.
— Просто се държи мило. Като братче.
— Да бе! На мен по друг начин ми изглежда. Казах ли ти, че по-големият му брат настоява двамата да се сгодим? И татко няма нищо против.
— Родът Ди Кестрия е най-старият съюзник на семейството ви — отбеляза Елена. — Ще е добре и за двете страни. — А и ще го накара да спре да флиртува с мен.
— Да, може да се каже, че е привлекателен — размишляваше си Сейра, — но на мен просто не ми харесва.
— Е, нали току-що каза, че е привлекателен? — засмя се Елена.
— Да, ако ги обичаш брадясали — намуси се Сейра.
— Такива са си мъжете! Отблизо всичките са окаяни и четинести.
Тя надзърна отново навън като повдигна плаща на палатката, стремеше се да не изпуска Самир от поглед. Сега беше до кладенеца и се наливаше от някаква манерка. Погледите им се срещнаха, на стотина метра разстояние. Елена си представи как я чака да заспи и подпалва палатката ѝ. Но пък… Гървон не би му позволил — със сигурност не би…
Гървон обаче сега е далече, а и връзката ни приключи отдавна.
Изведнъж пустинята ѝ се стори празна и студена. Лесно бе да си представи, че целият свят се е изпарил, че съществува само това място сега, само тези хора.
Сейра не забеляза посърването ѝ.
— Трябва да се возиш в каретата при мен. И ти кървиш, а аз ще умра от скука!
И по-лоши начини има да умреш. А сега просто млъкни, момиче, остави ме да помисля.
— Трябва постоянно да наблюдавам — измърмори тя. — А и почти ми спря. Възрастните жени не кървят толкова дълго.
— Обичам, когато сме заедно в кръвните стаи. Можем наистина да си говорим. Като сестри.
— Нали си имаш сестра.
Дали Гървон ще ми върне парите, ако напусна? Само да е посмял!
— Но със Солинда сме толкова различни — тя иска да говорим само за момчета, танци и дрехи. Не е като с теб. А и от двете ни тя е хубавата — добави тя с нотка на завист в гласа, при което Елена веднага реагира.
— Ти също си хубава, Сейра — питай когото искаш. Просто една друга, по-дълбока красота.
Сейра имаше плътни устни и големи очи с дълги мигли. Не беше всепризнатата красавица, но определено грабваше окото.
— Така ли мислиш? Чувствам се толкова невзрачна — прекалено ниска и широка. Леко дебела.
Елена поклати глава.
— Не си дебела, Сейра. Просто не си така кльощава като Солинда и не позволявай да те убеждават в противното — цялото внимание на Елена сега бе върху Самир Тагуейн, който ѝ отвръщаше с нахално самонадеян поглед. — И най-важното, душата ти е красива, мила моя princessa. Ще умра, но няма да позволя на никой да те нарани — добави тя почти машинално.
Сейра премигна на парцали:
— Знам — искам да кажа, нали това ти е работата? Да ни пазиш?
— Не е просто работа, Сейра — погледът ѝ отново се върна към Самир и тогава съзря как Лоренцо се приближава към тях. По дяволите, и него ли трябва да пазя? — Ей, виж, идва Лори.
Лоренцо се усмихна колебливо.
— Хареса ли ви супата, принцесо? Пиетро е почти готов с пилето. Ще ви запазим най-хубавите парчета.
— Така и трябва, сър Лоренцо. Стомасите ни вият от глад!
Елена се изправи и го погледна в очите:
— Лоренцо — тя го придърпа по-близо и прошепна, — пази се от Самир.
Той я погледна недоумяващо:
— Самир ли? Защо, не е ли верен?
— Лори, той е рондийски маг. Верен е единствено на заплатата си.
Лоренцо изглеждаше обезпокоен. Знаеше добре какво унищожение може да предизвика този маг; често, когато се перчеше пред рицарите, бе взривявал скали и запалвал цял ред мишени за стрелба.
— И ти също си маг — каза той тихо.
— Но знаеш, че аз съм от Нести, нали, Лори?
— Разбира се, от Нести си. Е, какво искаш да направя?
— За сега нищо, просто бъди предпазлив; наглеждай Фада и Тими. Нямаме основание да подозираме, че нещо извънредно ще се случи, но бъди нащрек — след това му обясни по-просто. — Става дума за шихада.
— Мислиш, че ако Нести подкрепят Салим, Самир може да направи нещо?
— Няма да ни навреди да сме предпазливи, Лоренцо.
Той се ухили нервно. И двамата знаеха добре, че ако станеше напечено, Самир можеше да го изпържи преди да е мигнал — освен, ако не стоеше зад Елена. И все пак, като излизаше, успя да си придаде невъзмутим вид.
Сейра се бе поизправила, а в големите ѝ очи се четеше загриженост: