— Елла, какво каза на Лори?
Елена се обърна към нея с, надявайки се, окуражаваща усмивка:
— Просто го предупредих да си отваря очите на четири.
Сейра се намуси:
— Вече не съм дете, Елла. Нещо случило ли се е? Чух нещо за Самир. Хич не го харесвам.
И аз не го харесвам, мое момиче. Тя отмери с поглед разстоянието между тях и огнения маг.
— Не се притеснявай, Сейра. Всичко ще е наред.
— Изглеждаш много напрегната — каза Сейра, поглеждайки към малкия газен фенер. — Ще направиш ли пак магическа светлина, като едно време през нощните бури? — призракът на малко момиченце сякаш се рееше в очите на принцесата в търсене на успокоението, че всичко е наред.
Елена я погледна с умиление:
— Разбира се.
Пресегна се за шишето с вода, разви капачката и изсипа малко течност в ръката си. Сейра се наведе съсредоточено напред, докато Елена завихряше водата и я оформяше, изпускаше от пръстите си гностична светлина и постепенно ги сливаше, докато не се получи еднородна смес, закрепвана от гностичната енергия. Запечата я с помощта на свързваща руна и подхвърли искрящото еластично кълбо от вода и светлина в очакващите ръце на Сейра. Момичето го хвърли обратно към нея и за кратко поиграха на топка с бляскавото кълбенце, докато Сейра не го изпусна на одеялото си и то се пръсна.
— Вече винаги ти побеждаваш — измрънка Сейра. — Когато бяхме малки ни оставяше да бием ние — все още оставяш и Тими — тя разтърка мокрото петно. — А сега и одеялото ми се намокри.
— Сега виждаш защо не те оставих да победиш! — каза Елена и с жест с ръка изсуши мокрото място.
Сейра се засмя и отвърна замечтано:
— Да можех и аз да правя магически заклинания като теб!
— Това не е магия, а гносис — всъщност гносис е силацианската дума за „тайно познание“ — обясни Елена, докато наблюдаваше как Самир се оттегля в платката си. Точно така, Самир, време ти е да си лягаш. — И не правим „заклинания“ — не са ни необходими думи, а единствено мисли, за да насочим енергията си. Единствено учащите се и по-неумелите магове изричат думи на глас, за да се концентрират по-добре и да съсредоточат енергията си. Аз самата използвам думи, само когато изпробвам нещо прекалено трудно.
Елена оформи умело ново кълбо от светлина и вода и го остави до тях. В този миг видя как Самир се прибра в палатката си и въздъхна. Извади от джоба си връзка с пера, която Гървон ѝ бе подарил и която съдържаше гностична енергия за контролиране на животни. Затърси мислено навън и улови съзнанието на една нощна птица — пустинна сова, и я подчини да наглежда палатката им. Контролът на животни не беше една от силните ѝ страни, но можеше да прави подобни по-прости неща, стига да разполага с някаква допълнителна помощ, била тя и във формата на подарък от охладнелия ѝ любовник.
Още ли се срещаш с Вейдия, Гървон? Не ти вярвам, макар че обеща, че всичко между вас е приключило.
Сейра се излегна по корем и надзърна изпод завеса от гъста черна коса:
— Какво ли ще реши татко, Елла? Като се срещнат с кешите, за да обсадят шихада?
Елена погледна своята принцеса, нежното ѝ лице с тъмен тен, осветено от синьото сияние на водната сфера. Сейра задаваше все по-сериозни въпроси тези дни. Превръщаше се в жена, с интереси, надминаващи отглеждането на деца. Все още не бе сгодена, а закъсняваше в поемането на тази стъпка — имаше предложения и от римонски, и от джафи благородници. Самата тя бе наполовина джафи и наполовина римони, така че можеше да се омъжи за когото поиска, без да нарушава критерия за смесената кръв, ако някое от децата ѝ реши да се възкачи на трона.
— Мисля, че баща ти ще се стреми да стои настрана за колкото може по-дълго. Джафите и кешите са воювали в продължение на години, преди римонците да се настанят по тези земи, а кешите често са се опитвали да въстанат срещу джафите. На юг сме добре укрепени, но войските ни са твърде малобройни.
— Но със сигурност не бихме останали неутрални по въпроса, нали? — попита Сейра намръщено. — Рондийският император постъпи много жестоко — толкова много невинни хора в Йебусалим бяха избити! Как ми се иска всички рондийци да бяха като теб, Елла, тогава страната ни щеше да е мирна, както преди.
— О, аз не сам рондийка — усмихна се широко Елена, — родена съм в Норос, а там не обичаме рондийците не по-малко от вас. Дори се вдигнахме на война срещу тях, но загубихме — лица от миналото изплуваха в съзнанието ѝ: лица, сред мъртвите и сред живите… образът на Гървон…
— Самир рондиец ли е? А господин Сордел?
— Самир — да. Той си е типичният рондиец, само дето е плешив — обикновено косите им са дълги и къдрави и носят изтънчени дрешки. Сордел е от Аргънди, там са по-прями и земни. Но пък са едни твърдоглави копелета.