— Рондийци, арги-някакви си, Норос… Всичките сте ми еднакви.
— А Нести същите ли са като Горгио? — вдигна вежди Елена.
— Бляк, разбира се, че не! — възкликна Сейра — Горгио са противни.
— Виждаш ли? А и двата ви рода са римонски! Норосийците и рондийците дори не са от един народ.
— Горгио са шайка кръвосмешенчески онанисти — с тях дори не сме от един вид. Можеш ли да повярваш, че Солинда всъщност си пада по Фернандо Толиди? Отвратително! — Сейра поклати неодобрително глава и отново придоби сериозен вид. — Магистър Гейл също ли е рондиец? Виждала съм го само веднъж. Стана ми някак неспокойно. Той сякаш запечатваше всички в съзнанието си като ги прибираше в малки кутийки, откъдето после да ги извади и разучава.
Колко е наблюдателна. Може би тъкмо това и е правил.
— Не, той е от Норос като мен.
— Той ли беше твоят, ами… — гласът на Сейра секна в колебание.
— Моят любим? Това не ти влиза в работата, момиче мое.
— Ти все ми казваш, че на един владетел всичко трябва да му влиза в работата, така че съм в правото си да искам да знам.
— А когато станеш владетел, може и да ти кажа!
Сейра я погледна с преценяващ поглед:
— Преди говореше често за него. Сега вече не го правиш.
Елена премери лицето ѝ с поглед. Понякога Сейра наистина беше прекалено наблюдателна.
— Така ли?
— Да. А Самир каза нещо на господин Сордел, нещо за някоя си Вейдия. За това, че е близка с господин Гейл.
Сърцето на Елена се сви:
— Не трябва да подслушваш разговорите на мъжете.
— Та ти винаги ми казваш да си държа очите и ушите добре отворени, Елла!
— Така е, но сега искам да ги затвориш и да поспиш.
Сейра легна по гръб и се загледа в пространството.
— Иска ми се да съм като теб, да ходя където си поискам и да правя каквото си поискам. А вместо това в крайна сметка ще ме омъжат за някого и цял живот ще трябва да се подчинявам на чуждата воля.
— О, Сейра, животът ми хич не е толкова романтичен, колкото ти изглежда. През повечето време и аз просто правя каквото ми се заповяда, което в повечето случаи се оказва или опасно, или скучно, или пък по малко и от двете.
— Ако се бях родила мъж, щях да имам толкова повече свобода. Забавните неща винаги остават само за мъжете.
Елена си спомни, че и тя беше заявила същото на някого преди години. Погледна нежно принцесата. Наистина ми е като малка сестра.
— Знаеш, че не бих го отрекла, но наистина мисля, че трябва да поспиш.
— Вярно ли е, че рондийските жени могат да се омъжат за когото си поискат?
— Не — поклати глава Елена, — животът им е общо взето като твоя: още щом момичето прокърви, се урежда бракът ѝ, дори и при маговете — даже най-вече при тях, защото магьосническата кръв е много ценна. При мен обаче и това е различно — саркастично отбеляза тя.
Сейра се усмихна заговорнически:
— Ще се омъжиш ли някой ден?
— Може би — премигна несигурно Елена.
— Господин Гейл единственият, с когото си била, ли е? — продължи да я дразни тя.
— Сейра!
Принцесата се изхихика:
— Можеш да ми кажеш, все пак на практика сме като сестри.
Елена я погледна отегчено:
— Заспивай!
Тя се обърна на другата страна, а Сейра избухна в смях. Малка хитруша! Обзалагам се, че Солинда я е подкокоросала.
Когато Сейра се обади отново, беше с по-нежен тон:
— Спирам вече, Елла. Постави ли защитите?
— Si, Сейра, всичко е както трябва. Изпи ли чая, който ти дадох? Ще ти помогне за спазмите.
— Всичкия. Buona notte, Елла-amica. Ще ми се да бях твоя истинска сестра и двете да обиколим света.
— А какво мислиш, че правим сега, глупаче? Приятни сънища.
— Обичам те, скъпа Елла.
— И аз те обичам, принцесо. А сега в името на Кор: Зас-пи-вай!
Когато се събуди на сутринта, пред палатката им Елена откри тялото на мъртва сова, а на гърдите ѝ, там където е било сърцето, зееше прогорена дупка, с големината на огромна монета. Самир ги гледаше зорко откъм кладенеца, а на устните му се разля зловеща усмивка.
След четири дни съзряха група мъже на камили, приближаващи откъм изток. Бяха облечени в бяло, а дългите им копия висяха свободно. Щом зърнаха кралския кортеж, развяха виолетово знаме: очевидно кралските пратеници, които трябваше да предупредят във Форенса за посещението им, вече бяха пристигнали. Елена хвърли поглед към Лоренцо, който яздеше на една линия с нея, и въздъхна с облекчение. Колкото повече мъже имаше с тях, толкова по-спокойно се чувстваше. Последните четири дни бяха напрегнати и изморителни, а всички започнаха да забелязват нарастващото напрежение между двамата магове. Елена усещаше страха им, че ако между нея и Самир избухне някакво спречкване, всички ще се озоват в капан на сили, от които трудно щяха да излязат невредими. Дори Фада беше усетила нещо и я попита обезпокоено, дали двамата със Самир не се бяха скарали. Елена я успокои, че става дума за обикновено разногласие по отношение на тактиките за действие, като се надяваше искрено, че наистина е така.