Докато пътуваха, пейзажът се бе променил, орловата папрат бе изместена от високи, остри скални канари. Пясъкът под краката им бе по-мек и от време на време конете им се запъваха мъчително. Нощите ставаха все по-студени, а дните все по-горещи и безветрени, така че дори един полъх щеше да е благословия. Но въздухът по тези вътрешни земи почти не се движеше, освен при някоя случайна, силна пясъчна буря, каквато те определено не искаха да ги сполети.
Елена погледна Лоренцо. Кестрианският рицар бе приятна компания по време на пътуването: беше самоуверен и бе пътувал надлъж и нашир, преди да се установи в Брокена, така че бе и сладкодумен разказвач. Колко ще ми липсват тези хора, ако си тръгна, мислеше си тя.
— Изчакайте тук — каза му тя и се понесе в тръс към колоната от величествени камили, пищно окичени с пандели и камбанки, но с невъзмутими и незаинтересовани муцуни. Водачът на ездачите вдигна ръка за поздрав и разви шала от главата си, под който се разкри важният, гладък череп на Харшал али-Асам, брата на емира на Форенса. Лицето му се разтегли в широка усмивка, разкриваща белите му зъби.
— Доня Елена! Благодаря на Ахм за благополучното ви пристигане!
— И аз, Харшал — тя се извърна назад. — Все още обаче не сме пристигнали благополучно.
Харшал премигна като препичащо се на слънце влечуго:
— Някакъв проблем ли има, доня Елена?
— Не, Харшал, не се притеснявай. Просто всички сме малко напрегнати. Радвам се да те видя.
Харшал али-Асам бе кандидат за ръката на Солинда, щом тя навършеше пълнолетие, макар че тя самата не бе очарована от това: в края на двайсетте си години, той си беше направо старец по нейните стандарти. Но беше добър човек и Елена смяташе, че ще е перфектният съпруг за едно своенравно момиче като Солинда.
— Е, какво ново, Харш? Как е сестрата на Фада?
— Хомейда не е добре. Волята на Ахм ще покаже — въздъхна той. — Пратениците от Кеш бяха ли пристигнали, преди да тръгнете от Брокена?
Елена поклати отрицателно глава. Погледна зад гърба си и изрече с тих, поверителен глас:
— Самир е обезпокоен от кешското посланичество. Тъй като е рондиец, решението на крал Олфъс ще го засегне повече, отколкото някой от Норос, като мен.
Просто и правдоподобно; Гървон щеше да е доволен. Тя прехапа устни. Трябва да спра да оценявам действията си според неговите критерии.
Харш кимна и тихо отвърна:
— Ще се погрижим. Не се притеснявайте.
Позабавляваха се добре след това, когато Сейра настоя да ѝ позволят да се качи на камила, като, разбира се, Тимори веднага пожела същото. Елена се качи заедно с нея и заедно пяха джавонски народни песни за принцеси и любовни истории, за оазиси под звездите. Лоренцо също се присъединяваше с приятния си тенор и така заприличаха на същинска странстваща трупа музиканти, на път за поредното си изпълнение.
Единствен Самир беше като черен облак, мрачен и саркастичен, досущ като лешояд, който чака умиращо животно да издъхне, за да може да се нахрани. Постоянно дразнеше Елена, когато тя беше достатъчно близо да го чуе, което я принуди да стои на прилично голямо разстояние от него, за да не избухнат нервите ѝ.
Колоната навлезе във Форенса от запад малко след пладне, три дни след като се срещнаха с хората на Харшал. Слънцето грееше високо в небето. Трудно се удържаха конете и камилите, почувствали близостта на дома. Понесоха се енергично през вонята от безкрайните купчини боклук в покрайнините на града. Осиромашали джафи ги следяха зорко, докато кортежът им се извиваше по претъпканите улици извън жълтите стени, издигащи се недалеч насреща им, а дрипави деца подтичваха до тях, просейки пари и храна. Малчуганите се струпваха около всеки фургон и всеки ездач с изключение на Елена. Тя, чуждоземската вещица, ги плашеше. И това все още я натъжаваше.
Беше веща в изцеляването и често бе използвала силите си, за да лекува рани и болежки или счупени кости в Брокена, но все пак се изискваше прецизност и бе прекалено изнурително, така че никога не можеше да помогне достатъчно. Не искаше нищо в замяна, освен да я научат на няколко нови думи. Вярваше, че трудът ѝ е оценен: една малка победа в комуникацията и разбирането с местните. В Юрос хората вярват, че способностите на мага са благотворни дарове на Кор, но тук в Антиопия всички, дори и римонците, мислеха, че тя владее някакви демонични сили.