Елена въздъхна и прокара пръсти през мръсните си коси. Беше изтощително постоянно да стои нащрек за нещо лошо: имаше нужда от баня и сън. Какво ли прави Гървон сега, мислеше си тя. Какво ли каза на Самир? Какво ли се случва в Брокена? Неведението я изяждаше отвътре.
Криволичеха по улиците, докато достигнат старото тържище, и направиха кръг около двореца на емира, преди да изкачат хълма към крепостта на Нести. Порутените оръдейни куполи на кулите в крепостта Крак ал-Фарада бяха превърнати в оградени със зъбци бойни платформи, осеяни с балисти, заредени с копия, а стените ѝ бяха възстановени и укрепени. Щом зазвучаха тромпетите за посрещането на кервана, измежду виолетовите знамена на върха на кулите надолу надникнаха няколко мъже. Паоло Кастелини ги очакваше на двора. Говореше се, че е най-високият мъж в Джавон. Имаше широки рамене и редки прошарени мустаци, а косата му обрамчваше унилото му лице. Лично отвори вратата на каретата на кралското семейство и Фада, излязла най-напред, прие грациозно почестите му, преди да подбутне по стълбите децата си да побързат, за да види по-скоро сестра си Хомейда.
След това Паоло се обърна към Елена и кимна подобаващо. Все още ми няма доверие. Тя слезе с неописуема болка в краката. Лоренцо вече насочваше подчинените си към конюшните. Всички бяха доволни, че най-сетне пристигнаха, дори и Самир, който подхвърли поводите на коня си на някого от прислугата и последва кралското семейство в крепостта. Мрачно предчувствие обзе Елена щом изгуби мага от поглед. Няма време за размотаване. Махна на Паоло и изтича по стълбите, обръщайки се, за да види кой я бе последвал: беше Лоренцо, също толкова обезпокоен, колкото нея. Винаги трябва да имаш план, казваше Гървон. Е, тя определено имаше. Маговете с изявена предразположеност бяха по-лесно предвидими от останалите, а и тя бе наблюдавала Самир вече четири години. Той определено беше несравним с огнения гносис и много способен в манипулирането на земята и въздуха, но репертоарът му беше доста ограничен. Най-често се справяше с противниците си като ги изпепеляваше с неугасими пламъци. Дори и да използва най-мощните си защити, ако той я уцелеше с пълна сила, Елена щеше да прекара последните си мигове крещейки в агония, докато плътта ѝ се сбръчква обгоряла по костите. Ако успееше да го избегне обаче, може би щеше да има шанс срещу него.
Беше изчезнал само за половин минута, нищо повече. Но докато Лоренцо подрънкваше зад нея, тя се изстреля между стражите на входа и навлезе в обширното преддверие, където двойка стълбища се спускаха на четири етажа от всяка страна. По стените, покрити с резбован тик, висяха пана и картини, а покрай тях се редяха мраморни и каменни статуи. Отсреща, вратите на голямата зала бяха отворени, откривайки стая, пълна с доброжелатели и молещи се, поне стотина на брой. Елена се огледа изплашено, не виждаше никъде нито децата, нито Самир.
Нисък кикот се разнесе над главата ѝ. Самир се беше облегнал на перилото и пукаше пръсти, подсмихвайки ѝ се. Няма да има предупреждение, четеше се в смеха му. Никакво предупреждение.
И предупреждение нямаше.
Елена се разбуди преди изгрев, изтощена от неспокойни сънища. Още по нощница, се промъкна тихо от малката си стая до детските помещения надолу към централната кула. На ръката ѝ бяха провесени любимите ѝ туника и панталони, но и вързоп с оръжията ѝ, който не би разнасяла така в Брокена. Все още се чувстваше отпаднало и сковано от дългия път и мисълта да си вземе баня, преди да се заеме с подготовката на децата за сутрешната служба, беше примамлива.
Стъпваше на пръсти по коридора към баните, когато дочу гласа на кралица Фада, идващ откъм болничната стая. Елена беше зърнала Хомейда предната вечер, жената изглеждаше по-скоро на деветдесет, отколкото на своите четиридесет и осем години. Ракът я разяждаше, едва успяваше да диша и вече не приемаше нищо друго освен течности. Скоро щеше да умре, нямаше съмнение в това.
Докато Елена се оглеждаше по коридора, един глас изрече доста отчетливо:
<Започни.>
Не, не в ушите ѝ, а в съзнанието ѝ, сякаш дочуваше нещо от някакъв сън: мисловен знак. Изречен от Гървон Гейл.
Започни…
Фада пристъпи вън от болничната стая, все още разговаряше с някого вътре. Обърна се, когато Елена изкрещя предупреждението си. В този момент кралицата беше изхвърлена назад и притисната към стената от невидими сили. Елена захвърли кърпата и дрехите си и хвана здраво меча и късия си нож. Устните ѝ се разтеглиха във вик за помощ, когато експлозия от пламъци обгърна кралицата с ужасно, зловещо изящество. За миг Елена виждаше само яркия отблясък от взрива, в който под полупрозрачна плът проблеснаха костите на Фада, а след това ударната вълна се разпръсна по целия коридор. Гореща вълна я изхвърли назад и главата ѝ се удари в дървения под. Погледът ѝ блуждаеше, докато търсеше опора по гладката земя. Течна огнена струя възпламени въздуха над нея и когато вдига поглед, от кралицата беше останала само купчина горящи кости.