Самир Инферното пристъпи откъм болничното помещение. Зад него се разнесоха женски писъци на ужас, които се превърнаха в агонизиращи крясъци, когато той изпълни стаята с нова вълна от пламъци. Но погледът му вече се бе спрял на Елена. Запристъпва бавно към нея, изваждайки меча си. Целият бе в алени одежди, а рубинът на гърлото му искреше като жарава. Ален гносис просветна в ръцете му, а от гърлото на Елена се откъсна сподавен вик.
— Гървон каза, че ако поискам, мога да те изчукам, преди да те убия, но не виждам смисъл да го правя — той насочи пръст към нея и по коридора се понесоха пламъци. Щитът ѝ ги отклони, но горещата вълна премина през него, като изгори стъпалата ѝ и подпали косите и нощницата ѝ. — Не си моят тип. Предпочитам просто да гледам как изгаряш.
Надигна се, подготвяйки удар с пълна мощност, а Елена захвърли към него подсилените си защити, приведе се надолу, използвайки стените за опора. Мехури покриваха стъпалата ѝ, болеше сякаш някой забиваше хиляди игли в тях. Изпълзя назад, далеч от приближаващия се маг, докато раменете и главата ѝ не опряха в стена: беше достигнала края на коридора. За части от секундата осъзна огромната сила на заформящите се пламъци в ръцете на Самир и се хвърли настрани. Вълна от нажежена до бяло енергия се разби на мястото, където допреди малко бе седяла, а пламъците, завихрили се в защитите ѝ, се плъзнаха надолу и изпепелиха дървения под. Зърна за миг смаяната физиономия на Самир, когато собствените му пламъци се върнаха към него, унищожавайки земята под краката му, и в следващия момент магът се изпари, пропадайки през зейналото пространство в пода. Елена скочи на крака, простенвайки от болка при допира на обгорените си стъпала със земята, и се втурна по стълбите, откъдето беше слязла, крещейки на всеки, който я чуе, да се пази.
Замъкът се разбуди в паника, отекваха въпроси на римонски, а тътен и писъци от долния етаж им отговаряха. Подът пред Елена изригна с трясък, гейзер от пламъци прогори дървото в стремежа си да изпепели стълбището, към което беше тръгнала. Изпод краката ѝ Самир стреляше напосоки.
Мислите ѝ препускаха, когато дочу рева му:
— Няма да ми избягаш, Елена!
Трябваше да се добере до децата преди него: това беше едничката ѝ цел. Отскочи от земята като гмуркач и прелетя дължината на горящия коридор чрез въздушен гносис, докато пореден взрив разби на парчета дървените греди на пода, където тя самата се намираше допреди няколко секунди. Тогава чу отдолу гласа на Паоло Кастелини, привикващ стражите си.
— Паоло! Децата! — извика тя, докато се спускаше през задимения коридор, и се устреми като ястреб над преддверието, три етажа нагоре. Спря се във въздуха, с поглед върху Самир и Паоло Кастелини със стражата му под нея, струпали се пред входните врати. Изстреля лъч от синя гностична светлина, която се разби в защитите на мага, докато тя оформяше следващия си удар. Той изрева и пламъците му се отплеснаха, разбивайки на парчета главата на елен, поставена над вратата, вместо да изпепелят Паоло, както бяха предназначени. Елена се извъртя във въздуха и разпръсна три свои образа в различни посоки, всяка от която изстреля лъч от гностична енергия.
Самир избра погрешния: дим и пламъци профучаха зад нея и заличиха един от фалшивите образи. Подигравателният смях на огнения маг отекваше навред, докато тя се издигна във въздуха до най-горния етаж.
Лоренцо ди Кестрия се появи по коридора, само по панталони, с малък кръгъл щит в лявата си ръка и широкия си меч в дясната. Зяпна Елена, носеща се във въздуха над него, но тя не му обърна внимание, а вместо това замахна с ръка и преряза жиците на полилея до нея. Стъкло и метал се понесоха стремглаво надолу и тя видя как очите на Самир се ококориха срещу им, когато цялата тежест се стовари върху защитите му и полилеят се разпръсна на парченца. Той обаче остана невредим, каскадата от хвърчащо стъкло и парченца желязо се свлече покрай него. Rukka mio! Как може да е толкова силен?