— Лори, децата! — извика тя, спускайки се към детските помещения, когато Сейра се появи, в бялата си нощница, а бледият Тими се беше вкопчил в нея.
Двамата заоглеждаха горящия таван и огромните кълба дим, издигащи се отдолу.
Сейра я погледна умолително:
— Къде е мама? — попита тя с обзета от ужас физиономия.
Елена се изстреля към нея, а Самир захвърли Паоло настрани като някаква парцалена кукла и отново вдигна глава нагоре.
Тимори попита с недоумяващ поглед:
— Какво става? — и пристъпи напред, за да надзърне през дървения перваз какво се случва долу, където отзвукът от падналия полилей все още кънтеше.
— Тими! — извикаха всички в един глас, но Лоренцо беше най-бърз, изблъска учуденото дете и вдигна щита си пред тях, точно когато пламъците ги обгърнаха. Огънят се разля навсякъде, където щитът и перилото не успяха да му попречат: по рамото, левия крак и лявата част на лицето на рицаря, който изстена в агония.
Тимори обаче избегна удара и Сейра го издърпа настрани от конвулсиращия от болка Лоренцо. Елена се хвърли към тях, прескачайки горящия парапет. Отдолу издрънчаха арбалети и двама стражари изреваха в агония насред отекващия смях на Самир.
Сейра притисна Тимори към себе си и всичките ѝ страх и надежди се изляха в една дума от устата ѝ:
— Елла!
Елена избута Сейра обратно в детската стая:
— Вътре — бързо!
Хвърли поглед обратно през перилото и потрепери: Самир бе адско изчадие на свобода: изкачваше се хоризонтално нагоре по каменната стена, а краката му потъваха без усилие в здравата структура. Лицето му лъщеше с цвета на жарава, сякаш изваяно от лава, а брадата му стърчеше като език на пламък. Елена издърпа Лоренцо на крака.
— Хайде, Лори, нужен си ни — извика му тя, докато той се мъчеше да си поеме дъх.
Главната стая в детската част бе спалнята на Сейра, просторна, с легло на стената в дъното и гледки от прозорците на север и на юг. Елена разби стъклото и от двете им рамки, откърти едно огледало от стената и го постави на стол наблизо.
— Покатерете се на перваза отвън през прозореца — нареди им тя и след това извика. — По-бързо! — Сейра все така стоеше на място, прегърнала Тимори. — Тръгвайте! — изкрещя отново тя и избута момичето към прозореца. — Лоренцо, изведи ги от тук…
Тя се извърна и плесна с ръце, и нишки от гносис подхванаха вратите, затръшнаха ги здраво и ги заключиха.
— Какво, по дяволите, се случва, Елла? — извика рицарят.
— Самир… иска да убие децата!
Никога не бих си и помислила… Проклет да си, Гървон! Издърпа друго огледало от стената. От пукнатините под него се разнесе пушек. Огледа се едновременно и в двете огледала и ги размести с леки движения на пръстите, нагласи ги, отбеляза позицията си, но бе изхвърлена на една страна, когато вратата се разтърси.
Лоренцо избута децата на перваза отвън и се обърна с решителен поглед: очи на мъж, които очаква следващата минута да е последната в живота му. Елена нямаше време за друго освен:
— Лори, скрий се!
Този път не се чу гласът му, нямаше злоради подхвърляния или заплахи, просто един подобен на въглен юмрук, който проби дупка във вратата, докато Елена се отмести от едната ѝ страна. Виждаше я само в едно от огледалата и в отражението съзря как хвръкна разбита, а пушекът нахлу в стаята, замрежвайки погледа. Елена пристъпи в сенките и направи следващия си ход.
Самир се намръщи. Гървон го бе предупредил, че кучката е бърза, и така си и беше, но пък беше само получистокръвна и вече беше стара слива, която трябваше да изритат. А аз имам пълно предразположение към огъня, помисли си той самодоволно.
Малцина на Урте можеха да оцелеят при дори кратък досег със способностите му, а и се беше подготвял цяла нощ за този момент, трупайки сили чрез медитация. Малко преди изгрев, бъди готов, беше наредил Гървон. Ще ги избием до крак.
На това му се казва неочаквано възнаграждение! Значи няма просто да им се измъкнем, а, Гървон?
Не, ще ги избием всичките: двамата със Сордел ще се справим с краля, а ти трябва да очистиш кралицата и децата.
Ами Елена?
Не можеш да ѝ се довериш вече, Самир. Привързала се е към хората. Направи, каквото се налага.
Всички знаеха, че Гървон неотдавна чука Вейдия, Елена вече не означаваше нищо за него. С огромно удоволствие, Гървон — беше му отвърнал и не се шегуваше. Беше се навъртал близо до дебеланата Фада, когато заповедта пристигна. Първият взрив, който бе изпепелил кралицата на прах, му бе дошъл като оргазъм. Тогава се бе появила Елена, и точно както Гървон го бе предупредил — бе бърза и хитра — а и начинът, по който насочваше защитите си… беше успяла да разруши земята под собствените му крака! Много прозорливо от нейна страна, щеше да запомни този номер.