Разнесоха се тихи овации, най-вече откъм присъстващите римонци.
— Най-изтъкната по храброст и решимост бе тази жена до мен — Елена Анборн, моята лична охрана — моят герой. Въпреки че самата тя бе лошо ранена, тя се бори докрай и посече убиеца, защити мен и брат ми. Тя е и моя скъпа приятелка и сега прославям името ѝ пред всички ви.
Изведнъж цялото внимание се съсредоточи върху Елена и тя усети как кръвта нахлу в лицето ѝ, докато вътрешно се бореше с чувството си за вина. Треперещите ѝ крака поддадоха и тя се плъзна безмълвно на колене и замаяно докосна с чело нозете на Сейра. Не това целеше да направи, но този публичен знак на подчинение, най-дълбок израз на смирение, ѝ спечели огромна вълна от шепот на одобрение и в този момент тя се замисли, че за всички тези хора норосийските обноски, третирането на хората като равни всъщност е проява на арогантност. Сега те виждаха тази случайна проява на уважение като закъсняло признание за истинското ѝ място тук. Когато Сейра я повдигна и целуна страните ѝ, привързаността помежду им вече бе очевидна за всички и първо една жена, а после и много други се приближиха до Елена, поклоняха се и докосваха чело в дясната ѝ ръка. Хвала на теб, благодарим ти, прошепваха те. Сал’Ахм. Мир на тебе!
Докато приемаше това неочаквано признание от хората, Елена усети първия опит на Гървон да се свърже с нея. Тя му забрани достъпа. Гървон, копеле такова и убиецо! Ще те накарам да си платиш за това.
Когато Елена най-сетне успя да надмогне болките в зарастващите ѝ, покрити с мехури, стъпала и прасци, нощта ѝ поднесе само ужасяващи кошмари. Пресметна на ум, следващият ден бе минасделник, тринадесети ден от октен. Предпазливо, тя провери защитите си, увери се, че са непокътнати и неподправени. Възвърна достъпа до съзнанието си, докато „душеше“ чрез гносиса си и успя да потвърди: Гървон Гейл се бе опитал насилствено да се свърже с нея.
Какво друго си бе наумил? Налагаше ѝ се да предположи, че крал Олфъс е мъртъв и че без съмнение следващият ход на Гървон щеше да включва въоръжен удар. Както и без съмнение, родът Горгио от Хийтел — единствено те сред римонците бяха верни на кралете от Доробон, най-вероятно сега бяха нахлули в Брокена. Гървон със сигурност си имаше доносници и тук, във Форенса: Елена познаваше добре начина му на работа. Той изграждаше мрежа от контакти, навсякъде, където стъпеше. Винаги ѝ бе повтарял и тя да следва примера му, но откакто бе в Джавон, Елена се бе поотпуснала — та нали беше лична охрана, разсъждаваше тя, за какво са ѝ притрябвали шпиони? Толкова си грешала отново, глупачке! Сега беше като сляпа за случващото се наоколо. Беше сама.
Взе в скута си купичката с вода, поставена до леглото, и се огледа в нея — бледа светлина проблесна, докато Елена се опитваше да открие Олфъс или Солинда. Но без резултат. Върна купичката обратно, обви ръце около себе си и остави мъката ѝ да се излее.
По-късно отиде в лечебницата. Лоренцо лежеше сам. Цялата лява част на тялото му бе обгорена до червено, дори на лявото си око имаше превръзка, но дясното му я съзря веднага, когато влезе при него.
— Елла — изрече с дрезгав глас той.
— Здравей, Лори. Дадоха ли ти обезболяващи?
Той изстена.
— Дадоха ми някакви. Бих се радвал на повече — призна си той неохотно.
Тя огледа наоколо, но лекарите изглежда бяха заети с други хора, затова леко отмести превръзките му и в полутранс започна да го лекува с изцелителен гносис. Остави сетивата си да проникнат в раните му и да ги почистят, да облекчат болката и изля цялата си енергийна лечебна мощ — дълъг поток от гностичен мехлем, което я изтощаваше колкото едно заклинание в битка. Постоя така известно време, докато красивото му тъжно лице следеше нейното, а големите му очи гледаха нежно. Най-накрая тя смъкна и превръзката на лицето му.
— Много ли е зле? — прошепна той. — Нали няма да отвращава момичетата от мен?
— Не и повече от обикновеното — отвърна тя с принудена усмивка. — Успя да се извъртиш в последния миг. След няколко месеца дори няма да има следа от раната.
— Как го направи? Онзи номер с огледалата?
— Лесно — като проектирам отражението си в стаята, вън от огледалото. Оставих го да източи огъня си в проекцията ми и се промъкнах зад него.