— Като чудо.
— Не, просто гносис. Самир беше чародей, не много силен в разпознаването на илюзиите — тя сви рамене, не ѝ се говореше много-много за това.
— Наистина ли силите ви идват от вашия бог? — попита той със сериозен поглед.
Елена поклати глава:
— Не, идват от мен.
Той вдигна ръце към лицето ѝ, хвана я за брадичката и придърпа устните ѝ върху своите. Елена можеше да се отдръпне, но не го направи. Дъхът му имаше силен сладък привкус, а устните му бяха настоятелни и нежни, докато се плъзгаха по нейните. Тя затвори очи и се наслади на момента за кратко, след което се отдръпна леко.
— Тогава значи си ангел — той ѝ се усмихна в блажен триумф, беше първият от рицарите, откраднал целувка от вещицата, а тя се намръщи, вече съжалявайки за това.
Лицето му изведнъж помръкна.
— Защо го направи той, Елла? Негово решение ли си беше? Или изпълняваше нечии заповеди?
— Не знам — излъга тя, клатейки глава, — все още се опитвам да разбера.
Той кимна колебливо, докато тя се изправи бавно. Да се откъсне от него бе по-трудно, отколкото си мислеше. За един миг в силните му, топли обятия, тя се почувства като в рая, в убежище от назряващата около тях буря. Не, не мога да си позволя подобна слабост…
— Наспи се добре, Лори — каза тя и излезе от стаята.
Сейра и Тимори седяха на голямата маса, като Тимори бе повдигнат на възглавница. Елена стоеше зад Сейра, с дясната си длан върху дръжката на меча си. Прасците ѝ вече не я боляха, но имаха дълбоки белези. Чувстваше се като изстискана, бе изтощена и задушавана от чувство за вина. А почитта, с която се отнасяха към нея, само засилваше това чувство.
Харшал али-Асам и Паоло Кастелини също бяха тук в група от дузина души и от двете раси, сред които местни благородници и бюрократи, свещеници и граждански управници. Елена познаваше повечето от тях, макар и бегло. Виждаше как Сейра трепери едва доловимо: момичето се страхуваше, но беше непоколебимо. Беше дъщеря на баща си, а той щеше да се изпълни с гордост, ако можеше да я види днес. Ако беше жив. Кой знае, може би все още е? Много се съмнявам обаче.
Млад амтехиански скриптуалист изрече благословия, а солански друид с гъста брада го последва, двамата се молеха заедно за сила и кураж, призоваваха боговете да донесат покой на покосените и благословия на принца и принцесата. Елена погледна Сейра и ѝ се усмихна окуражаващо. Бяха изготвили плана си същата сутрин, спречкаха се с неколцина мъже, ключови фигури, направляващи вземаните решения, и им обясниха как ще стоят нещата оттук насетне. Всички те бяха решили, че Сейра ще се оттегли и ще ги остави да се справят сами със ситуацията, но за голямо учудване на Елена, охотно се съгласиха Сейра да поеме властническата роля. Изглежда им бе необходимо единствено някой да забие знамето, около което да се обединят.
— Вие сте мъжете, на които баща ми, Олфъс Нести, имаше най-голямо доверие — каза им Сейра, — затова и вие се доверете на мен. Аз съм дъщерята на краля.
Елена очакваше да срещнат по-голяма съпротива, но може би силното присъствие на Сейра ги бе сплашило.
Сейра се изправи и, сякаш цял живот го е правила, откри съвещанието с думите:
— Господа, събрали сме се днес, за да свикаме бедствен съвет. Изпратих конници към Брокена, за да потвърдят положението там, но ще отнеме известно време, за да пристигне вестта от тях. Моят герой, Елена, също използва силите си, но не можа да установи дали баща ми, кралят, е жив. Както и по-малката ми сестра.
Избухна глъчка от въпроси, но принцесата вдига ръка, за да я заглуши. Колко много прилича вече на кралица, помисли си Елена. Колко ли би бил горд Олфъс.
— Моля се, нападението над нас да е било самоинициативно действие — продължи Сейра, — но се страхувам, че няма да е така. Имаме основателни причини да вярваме, че е било планирано от дълго време, за да свали рода Нести от трона и да предшества преврат. Смея също така да твърдя, че ударът бе нанесен като ответен отговор на решението на баща ми относно назряващия шихад. За момента все още се надявам, че скоро ще получим вест, че баща ми е в безопасност, но в сърцето ми се е загнездил страхът, че сме сам-сами и че войната вече е започнала.
9.
Забогатял
Религии: Омали
И ето такваз е загадката: че Бог е само един и има много божества, но във всички тях е Аъм и Аъм е всички взети заедно.