Останалите дни от седмицата преминаха в поклоннически пътувания до седемдесет и трите храма на Баранаси, а обкръжението на Рамита растеше, докато и други бъдещи съпруги се присъединяваха към нея за късмет. Момичето се превърна в известна личност, като някои от лудите, които живееха покрай гхатовете — Баранаси сякаш привличаше такива хора. Поклонници докосваха мръсното ѝ покривало до челата си: свещената лудост се смяташе за силна магия. Духовниците в храмовете додаваха одобрителни възгласи, отброяваха тълпата и разпитваха за дарения. Улични продавачи се тълпяха в покрайнините и предлагаха стоката си.
След мръкване Рамита се тъпчеше като прегладнял тигър и заспиваше като умряла, а на сутринта се събуждаше полужива и намираше прояснение единствено в прохладния допир с водите на някоя река. Чувстваше се опразнена, като разцепен кокосов орех, с изцедено мляко и издълбана вътрешност, и готова да бъде преизпълнена с нещо ново и по-силно. Всичко това ми дава сили, усещам го. А Казим сякаш вече не бе действителен.
Когато я отведоха вкъщи два дни преди сватбата, мокра и трепереща в хапливия студ, майка ѝ бе там да я посрещне.
— Тези възрастни мъже те пречистиха — прошепна Танува, — а ние сега ще те направим булка, но първо ще започнем с храна и вода. Виж се само! Броят ти се ребрата!
Майка ѝ я нахрани и отпрати да поспи, а през това време къщата кипеше от работа.
Събуди се рано на следващата сутрин и се включи в приготовленията. Толкова много трябваше да се свърши. Дворът трябваше да се украси, да се изрисуват ранголи шарки с боя от оризов прах върху камъните. Рамита помогна на Джай да подготвят пири столчетата — ниски табуретки, предназначени за брачната двойка. Идваха и си отиваха разни хора, донасяха храна, подправки и гърнета с бои. Всеки ѝ предлагаше думи на състрадание, но залисана в работа, обща суетня и крехка радост, тя се чувстваше някак странно нереално. Едва когато се поспря и замисли, усети парещите сълзи в очите си. Тези добри хора така щяха да ѝ липсват!
На същата сутрин Испал и Джай отидоха да погребат Раз Макани. Завърнаха се заедно с Хурия. Испал заведе хлипащото кеши момиче направо при Рамита със заръката:
— Успокой сестра си.
Хурия погледна Испал с искра в очите — беше я нарекъл сестра на Рамита, а с това и заявил мястото ѝ в тази къща завинаги — не беше неочаквано, но сбъдваше молитвите ѝ.
— Сестричке — прошепна Рамита в ухото на Хурия, докато момичето хлипаше на рамото ѝ.
Хурия я хвана за раменете:
— Отведи ме с теб на север — промълви тя.
Гърлото на Рамита се сви. Толкова много искаше сама да я попита, но мисълта да завлече Хурия на такова ужасно място като Йебусалим беше егоистична и жестока. Сега обаче щом Хурия сама предложи, тя не можа да откаже.
— Разбира се! Страхувах се да те попитам сама.
Двете заплакаха, докато цялото домочадие се суетеше около тях.
Превърнаха тясната кухня в мандап — арка, под която се разменят сватбените обети. Изровиха огнището за готвене и го изградиха в по-удобно за сватбения ритуал. За разлика от всички други сватби, в които Рамита бе участвала — а те бяха много, тъй като бяха и едно от основните забавления в града — сега над цялото приготовление тегнеше едно странно чувство на очакване. Не ѝ бяха казали точната сума, но знаеше, че ще бъдат разменени много пари. Семейството ѝ щеше да се преобрази. Цареше оживление из цялата общност, но в най-тежките моменти Рамита си мислеше, че всичко е само заради златото — и тогава се самонаказваше. Хората в Аруна Нагар винаги се бръкваха по сватби, а и когато някой имаше нужда от помощ; и сега бяха тук, защото на първо място, заедно, те всички са едно семейство.
Джай натовари каруцата с подаръци за жениха, дарени от приятелите на булката. В по-голямата си част това бе храна, най-вече риба, която бе полезна за плодовитост. Рамита се опитваше да не мисли прекалено много за всички тези знаци за плодородие, но те постоянно я връхлитаха и от тях ѝ се повдигаше. Въпреки това тя трябваше да благослови подаръците преди Джай да потегли. Носеше се шеговитото поверие, че рибата в Имуна е толкова костелива, че ако сватбата не получи одобрение свише, женихът ще се задави с рибена кост. А подобни случаи имаше.
Каруцата се завърна по пладне, Джай стоеше до каруцаря, а приятелите му бяха насядали отзад. Водеха ги огромният рондиец Йос Клин и трима от войниците му. По лицата им се четеше подозрение. Мръсен кафяв брезент покриваше товара им. По прозорците се появяваха глави, надничащи през оградите си, когато мъжете се спряха в двора на Анкшаран. Джай и приятелите му качиха в къщата подаръците от годеника на Рамита, щяха да бъдат отворени в утрото на сватбения ден, след което седнаха да пийнат чай, наобиколени от семейството, и заразказваха през смях как господарят феранг е посрещнал каруцата с храна и речна риба.