Сам се присъедини към тях. Дишаше тежко. На тази надморска височина всякакви усилия натоварваха здравата белите дробове и сърцето.
— Остави го на мира, Ралф — смъмри колегата си. — По-добре ни покажи това, което си открил.
Ралф поклати глава и ги поведе по шахтата с включена лампа на шлема. Огромното му тяло изпълваше широката едва метър шахта. За разлика от Сам Ралф не понасяше Норман. Тъй като фотографът не криеше сексуалните си предпочитания, между двамата възникнаха търкания. Роден в Библейския пояс2, Ралф не можеше да преодолее някои предразсъдъци, които нямаха нищо общо с цвета на кожата. Хенри обаче бе настоял всички да работят съвместно. Да бъдат екип. Така че двамата, макар и неохотно, се търпяха.
— Глупак — промърмори под носа си Норман, изкривил се под тежестта на фотоапаратите.
Сам потупа фотографа по рамото и надникна в разкопания отвор. Стъпалата на стълбата се спускаха на десетина метра и достигаха до лабиринта от помещения и коридори под тях.
— Не му се връзвай — успокои го Сам и му даде знак да се спусне. — Хайде, аз ще те последвам.
Докато се спускаха, Ралф заговори отново с възбуден глас:
— Тази сутрин направихме радио въглеродна датировка на най-долното равнище. Сам, чуваш ли ме? Показа 1100 година от нашата ера. С два века по-старо от проклетите инки.
— Чух, чух — потвърди Сам. — Само дето е възможно в тази датировка да има отклонение, така че може и да не е съвсем точна.
— Добре де… А какво ще кажеш, когато видиш надписите.
— Инкски ли са?
— Не мога да ти кажа. След като открихме вратата, веднага дойдох да ви извикам. Маги е все още там и се опитва да я разчисти. Реших, че ще е най-добре всички да присъстваме.
Сам продължи да се спуска. Светлината под него образуваше сенки по стените. Представи си как Маги, доближила нос на сантиметър от вратата, старателно я почиства с помощта на пинцет и, четка. С действията си тя освобождаваше историята на тези хора от натрупалите се върху нея в течение на векове глина и нечистотии. Представи си я с кестенявата коса, вързана на конска опашка, докато работеше, присвила нос, гледаща съсредоточено и мъркаща от удоволствие, когато откриеше нещо ново. Искаше му се да привлече върху себе си поне една десета от интереса, който тя проявяваше към развалините.
Потънал в размисли, Сам се подхлъзна върху едно от стъпалата и инстинктивно стисна стълбата с ръце.
След още три стъпала краката му докоснаха твърда скала. От стълбата се озова в пещерата на първото равнище. Силната светлина на натриевите лампи заслепяваше погледа, а ноздрите се изпълваха със силната миризма на прясно разкопана пръст и влажна глина. Това не бе суха и прашна египетска гробница. Непрестанните мъгли и честите проливни дъждове бяха просмукали земята с влага. За да разкрият тайните на подземната структура, археолозите се бореха не с пясък, а с прогнили корени и влажна глина. Около Сам на светлината на лампите засвети трудът на древните строители: тухли и каменни плочи, така плътно положени една до друга, че между тях не можеше да се пъхне дори острието на нож. И те обаче бяха пострадали от въздействието на времето. Значителни части от подземната постройка бяха увредени от виещите се корени и от натрупалата се в продължение на столетия глина, примесена с кал.
Развалините около Сам застенаха. Този звук се чуваше често. Получаваше се, след като каменните плочи се наместваха на местата си при почистване на помещенията от наносите. Местните работници ги бяха укрепили след това с конструкции от дървени греди, но все пак те продължаваха да стенат под тежестта на земята, натрупала се върху тях.
— Оттук. — Ралф ги поведе към дървената стълба, водеща до второто равнище от тунели и помещения. Те обаче не отидоха там. След като се спуснаха по още две стълби, достигнаха най-долното равнище, намиращо се на близо двайсет метра под повърхността. Тази част от постройката все още не бе напълно разчистена и описана. Сред плетеницата от тесни тунели и стаи, укрепени с дървени греди, се движеха голи до кръста работници, натоварени с чували, пълни с глина и пръст. В тунелите поначало се разнасяха песните на работниците, но сега бе тихо. Сякаш и те бяха подразбрали важността на откритието и се бяха смълчали. Над развалините, като покривало, се бе спуснало безмълвие. Разговорливият Ралф също прекрати монолога си за откриването на запечатаното помещение. Тримата, без да кажат и дума, прекосиха последния тунел, водещ до най-дълбокото помещение. Едва там, в широкото преддверие, застанаха един до друг. Сам най-после успя да види нещо повече от извития гръб на Норман Фийлдс.