Помещението не бе по-широко от единичен гараж. Въпреки това, озовал се в тази малка стая на двайсет метра под повърхността, Сам усети, че пред него ще се разкрие историята. Отдалеченият край на помещението представляваше стена от дялани камъни, така изкусно свързани един с друг, че образуваха подобие на мозайка. Макар все още на много места да бе покрита с глина и кал, тя бе издържала както на времето, така и на природните стихии. Колкото и удивителна да бе сама по себе си, това, което привлече вниманието на всички, се намираше в средата на стената: груба каменна арка, запушена от внимателно наместена в нея плоска скала. През последната преминаваха три хоризонтални ивици от метал с мътен блясък, прикрепени с болтове едновременно към вратата и към рамката и.
Никой не бе преминавал през тази врата, откакто я бяха запечатали древните.
Сам започна да диша учестено. Каквото и да се намираше отвъд заключената врата, щеше да бъде нещо по-значително от спускането в поредното подземие. Древните бяха запечатали вратата, за да укрият и защитят нещо, представляващо изключителна ценност за тяхното общество. Зад тази врата имаше тайни, укривани в течение на векове.
— Дявол да го вземе, та това е запечатано по-здраво от Форт Нокс3 — наруши мълчанието Ралф.
Думите извадиха Сам от вцепенението. Най-сетне забеляза, че Маги е седнала с кръстосани крака пред вратата. Бе подпряла лакът върху коляното си, а глава, в дланта. Бе втренчила поглед във вратата и я изучаваше. Дори не забелязваше присъствието им.
Приветства ги с кимване единствено Денал, тринайсетгодишното индианче кечуа, преводач на експедицията. Момчето, открито от чичото на Сам по улиците на Куско, бе получило възпитание в католическо сиропиталище и говореше прилично английски. Освен това бе добре възпитано. Бе се подпряло върху дървена греда, стиснало незапалена цигара в уста. В самия обект пушенето бе забранено, за да не се поставят под заплаха разкопките и да не се замърсява въздухът в галериите. Сам се огледа и видя, че някой липсваше.
— Къде е Филип? — попита. Когато професорът замина за САЩ, остави за свой заместник Филип Сайкс, студент в последния курс. Бе редно и той да е там.
— Сайкс ли? — намръщи се Маги. Дори само в тези две думи ирландският и акцент бе осезаем. — Каза, че ще излезе за малко, за да си отдъхне. Вече има час, откакто го няма.
— Много ще ни липсва — промърмори Сам.
Никой не предложи да повикат питомеца на Харвард. След като се сдоби с началническа длъжност, Сайкс започна да се държи надменно към всички. Успя да настрои срещу себе си дори и търпеливите индианци. Сам се приближи до вратата.
— Маги, Ралф каза, че върху вратата имало знаци. Могат ли да се разчетат?
— Все още не. Разчистих пръстта, но ме е страх, да натискам повече, за да не издраскам повърхността. Денал изпрати човек да донесе спирт за последното почистване.
Сам се приведе към вратата и поглади с пръст една от металните щанги.
— Според мен това е полиран хематит — каза. — Обърнете внимание на отсъствието на ръжда — добави. После се отмести встрани, за да позволи на Норман да направи няколко снимки на вратата.
— Хематит ли? — попита Норман, докато измерваше светлината на помещението.
Ралф започна да му обяснява.
— Инките така и не се научили да топят руда, за да произвеждат метали. Тукашните планини обаче са богати на хематит, метална руда, получила се при падането на астероиди. Всички инкски сечива, открити до днес, са направени или от камък, или от хематит. Това само по себе си е изумително, като се има предвид сложната конструкция на техните сгради.
След като Норман направи снимките, Маги се присегна към горната метална щанга и задържа ръката си над нея, сякаш се боеше да я докосне. Все пак накрая пипна мястото, където щангата бе захваната за каменната арка. Всеки болт бе дебел колкото човешки пръст.
— Който и да е направил тази врата, явно е смятал, че това, което се крие зад нея, никога повече не трябва да излиза на дневна светлина — изрази увереност тя.
Преди някой да каже нещо, в помещението се появи чернокос работник. Носеше съдове със спирт и дестилирана вода, както и няколко четки.
— Може би изображенията ще ни дадат представа за това, което се крие зад вратата — предположи Сам.
Сам, Маги и Ралф поеха четките и започнаха да мажат щангите с разреден спирт. Норман остана да ги наблюдава. Сам усети парене в очите и носа от изпаренията на спирта, разтварящ нечистотиите върху метала. След това избърсаха щангите с парцали, напоени с чиста дестилирана вода. Накрая трябваше да подсушат повърхността. Сам започна внимателно да разтрива централната щанга с малки кръгови движения. Маги се бе заела с горната щанга, а Ралф, с най-долната. Сам чу как Ралф, а после и Маги възкликнаха от удивление.