— За Бога, та това е на латински — каза тя. — Но това… Това е невъзможно!
Сам бе единственият, който не промълви нищо. Не защото върху неговата щанга нямаше нищо, а защото това, което видя, го изуми. Отмести се от наполовина почистената щанга и посочи центъра и. Норман се приведе, за да види по-добре. И той не пророни дума, само се поизправи, но устата му бе широко отворена.
Сам не откъсваше поглед от това, което бе открил. В центъра на щангата бе гравиран кръст с изобразена върху него фигурка на разпънат човек.
— Иисус Христос — промълви Сам.
Гилермо Сала бе седнал на пън в края на джунглата, подпрял пушка до коляното си. Слънцето стигна до хоризонта и сенките на малките дръвчета зад гърба му се удължиха и протегнаха към шахтата, разположена на около петнайсетина метра. От отвора излизаше светлината на лампа и поглъщаше близките сенки. Дори и тези сенки знаеха какво има долу, помисли си Хил. Злато.
— Бихме могли да им прережем гърлата още сега — каза застаналият до него Хуан и кимна по посока на палатките, където учените се бяха събрали, за да изследват надписите. — После ще хвърлим вината върху иманярите.
— Не — отсече Хил. — Убийството на gringos4 винаги привлича твърде много внимание. Ще действаме според плана. Ще изчакаме нощта. Ще изчакаме да заспят — добави.
За разлика от Хуан, когото не го свърташе на едно място, Хил бе спокоен. През четирите години, прекарани в чилийски затвор, бе успял да осмисли вредата от прибързаните действия.
Хуан тихо изпсува, докато Хил продължи да се вслушва в шума на пробуждащата се тропическа гора. На лунна светлина джунглата оживяваше. Всяка нощ сред черните сенки хищниците и плячката се надхитряваха. Хил обичаше тези часове. Часовете, в които гората се пробуждаше, събличаше невинната си зелена премяна и разкриваше черното си сърце.
Той, както и джунглата, умееше да чака. Щеше да изчака и нощта, и луната. Бе чакал вече цяла година. Първо се погрижи да го назначат за началник на охраната. После събра необходимите му хора. Бяха му възложили да пази гробницата и я пазеше много съвестно. Не за да съхрани миналото заради прищевките на тези янки, учените, а за да запази съкровищата за себе си.
Тези maricones5 го вбесяваха със своята упоритост и с нежеланието си да видят обкръжаващата ги бедност. Глупаво бе да се разравят гробници в името на историята, когато и най-малката дреболия в тях можеше да изхрани едно семейство в течение на години. Хил си спомни за съкровищата, открити през 1988 година в гробница на народа моче в Пампа Гранде. Там бе открит цял порой от злато и скъпоценности. Няколко селяни, опитали се да измъкнат само трошици от тези съкровища, бяха убити от охраната, за да се отправят всички скъпоценности в чуждестранни музеи.
Тук няма да допуснем такава трагедия, помисли си. Това е наследство на нашия народ и ние сме тези, които трябва да извлечем облаги от миналото си. Хил докосна с ръка нещо под якето си. Бе само едно от многото оръжия, подарени му от левите партизани в планините, които го бяха подпомогнали в това начинание. Хил погали ласкаво гранатата. Тя трябваше да им помогне да заличат следите си след опразването на гробницата, но ако тези pelotudos6 се опитаха да им попречат, щяха да загинат по-бързо, отколкото от удар с нож.
Маги 0’Донел ненавиждаше латинския. Не ставаше дума за обикновена неприязън към мъртъв език, а за искрена ненавист. Бе възпитавана в строги католически училища в Белфаст, където в продължение на години я бяха принуждавали да учи латински. Дори и след многото удари с пръчка по ръцете, нанесени и от садистични монахини, този език така и не проникна в нея. В момента бе вперила поглед в отпечатъка на надписите върху вратата, положен върху масата в главната палатка.
Сам се бе надвесил с лупа в ръка върху един от филигранните надписи върху горната щанга. Над главата му бе провесен фенер. Бе най-добрият специалист по дешифриране на чужди езици сред групата студенти.
— Струва ми се, че тук пише Nos Christi defenete, но не съм готов да се закълна в това. Журналистът Норман Фийлдс се бе надвесил над рамото на Сам със зареден фотоапарат в ръка.
— И какво, по дяволите, означава това? — попита сърдито Маги, ядосана, че не може да помогне в превода. Ралф Айзъксън, който владееше латинския не по добре от нея, поне можеше да готви. Всяка вечер Ралф готвеше, като оставяше миенето на съдовете на Норман и Сам, докато Маги и Филип отегчено въвеждаха отчетите за деня в паметта на компютъра.