Откъде бе разбрала? Най-после Сам реши да проговори:
— Струва ми се, че открих решение на проблема. Не съм правил обаче експерименти в полева обстановка.
Маги посочи развалините.
— В такъв случай време е да направим експеримента. Другите вече ни очакват до входа на шахтата — каза Маги и понечи да тръгне.
— Другите?
Тя го погледна намръщено през рамо.
— Разбира се, Сам. Имам предвид Норман и Ралф. Те би трябвало да са в течение на това, което правим.
— Навярно си права — съгласи се Сам и се подготви да изтърпи едно унижение, ако се провали. Слава Богу, не бе известила Филип. Сам не можеше да си представи провал пред очите на г-н Харвард. — Почакай да взема бутилките и ултравиолетовата лампа.
Когато Сам отиде до палатката си, джунглата изведнъж оживя и се изпълни с какофония от звуци. Хиляди разсънени птици напуснаха растителността около лагера и се понесоха във въздуха.
— Какво, по дяволите, става? — попита Маги и се приближи до Сам. Сам се огледа, но тропическата гора бързо се успокои.
— Навярно нещо ги е уплашило — предположи той. Продължи да се вслушва в тишината още известно време, но чу единствено бръмченето на генератора. Джунглата бе спокойна и приличаше на тъмно същество, втренчило се в тях. — Ще отида да взема нещата си.
Влезе в палатката и взе торбичката, в която държеше оцветителите и портативна ултравиолетова лампа. Погледът му се плъзна върху старата пушка. Инстинктивно я грабна и я метна през рамо. Преди това обаче я зареди с няколко патрона калибър 44/40 и сложи в джоба си кутия със запасни боеприпаси. Като човек, нощувал често в лагери в пустошта на Тексас, бе станал предпазлив.
Измъкна се от палатката и видя, че Маги е застанала с гръб към него. Продължаваше да оглежда джунглата.
— Много е тихо — каза тя. — Сякаш гората просто е затаила дъх.
— Ако искаме да изпробваме това, трябва да побързаме — отвърна Сам. — До зазоряването остават само няколко часа.
Маги кимна и неохотно отмести поглед от джунглата.
Сам тръгна към развалините. Тъй като гората се бе смълчала, стъпките им по камъните отекваха много шумно. Сам забеляза, че стъпва внимателно, сякаш се боеше да наруши тишината; като че ли вървяха в нощта през гробище. Изпита задоволство, когато най-сетне достигнаха върха на Площада на слънцето. От отвора излизаше светлина. До шахтата се виждаха две фигури, забулени в здрач — една тънка и една широка. Норман и Ралф. Стояха далеч един от друг. Бившият футболист махна с ръка и посочи шахтата:
— Кой е оставил лампите включени?
— Добре си спомням, че ги изключих — отвърна Маги, като се огледа. — Сигурно този загубен Гилермо ги е включил по време на патрулирането си и после ги е забравил. Както и да е, къде е той? Струва ми се, че трябваше да е тук и да охранява обекта.
— Вероятно е някъде в гората и дебне снощните иманяри. Може би именно той уплаши птиците.
Джунглата бе все така безмълвна. Норман погледна към черната гора.
— Никога не съм обичал тъмнината. Не ми е приятно да работя и в собствената си тъмна стая у дома.
Ралф реагира на тези думи, като започна да си тананика мелодия от „Зоната на здрача“. Норман се престори, че не му обръща внимание. Сам се спусна пръв. Останалите го последваха. Когато достигна дъното, помогна на Маги да слезе от стълбата. Тя се обърна към него с леко приведена глава и не пусна ръката му.
— Чу ли нещо? — попита го.
Сам поклати глава. Чуваше само собственото си туптящо сърце. След малко Ралф и Норман се присъединиха към тях. Маги освободи ръката си, вслуша се за миг в мрака, после разтърси глава и ги поведе.
— Трябва да съм чула призраците на инките — промърмори.
— Благодаря ти, Маги — отвърна раздразнено Норман. — Точно такива неща трябва да казваш, когато сме се натикали посред нощ в развалините. Чувствам се неприятно и без тях.
Ралф продължи свирукането на мелодията от „Зоната на здрача“.
— Ухапи ми задника, Айзъксън — избухна Норман. — Не съм от тия, Норми.
— Сигурен ли си? Нали някога си бил футболист? Там през цялото време скачате един върху друг и се удряте по задниците.
— Затваряй си устата.
— Престанете, за Бога! — възмути се Маги. — Престанете и двамата. Нищо не мога да чуя заради вас.
Сам вървеше непосредствено зад Маги и не им обръщаше внимание. Бе му приятно да наблюдава нейните движения. Краката и бяха мускулести, стегнати и приятно заоблени. Сам преглътна и изтри потта от веждите си с носна кърпа. Колежка ми е, каза си за оправдание. Чичо му бе на мнение, че както и в армията, и в експедициите не трябва да се установяват близки отношения между хората. Те може да внесат напрегнатост в една малка група. В гледането обаче нямаше нищо осъдително.