Преди да събере дружината си обаче, трябваше да свърши още една работа в лагера. Стигна до палатките и се укри в една от тъмните сенки между грубите жилища на работниците. От палатките започнаха да се подават лица. Погледите на всички бяха вперени в дима, който продължаваше да излиза от шахтата. Никой не забеляза Хил. Докато се промъкваше сред палатките, чу тихи гласове, говорещи гърлено на кечуа. Откъм скъпите палатки на студентите също се чу писклив глас:
— Гилермо! Сам! Какво става? Това бе надутият началник на тези студенти.
Хил не обърна внимание на гласовете. От купчина инструменти мълчаливо измъкна кирка и остър нож. Мина зад една от палатките и проправи друг вход в нея. Острият нож изсъска, докато разпаряше дебелия брезент. Хил се промъкна през отвора с кирка в ръце.
Огледа това, което търсеше — спътниковата съобщителна система. За щастие нямаше да му се наложи да си губи времето да разрушава всичко. Знаеше кое е слабото звено — малкият компютър. За другите елементи от системата имаше резервни части. За компютъра — не. Без него лагерът щеше да бъде отрязан от света и нямаше да може да се бие тревога или извика помощ.
Сала вдигна кирката над главата си и зачака. Счупената ключица го заболя, когато повдигна тежкия метален инструмент, но не му се наложи да чака дълго. Откъм палатката на Филип Сайкс отново се разнесе неговият заповеднически сърдит глас. Очевидно бе го страх да напусне убежището си.
— Сала, къде си, по дяволите?
Докато студентът продължаваше да крещи, Хил заби острието на кирката в центъра на компютъра. В затъмнената палатка проблеснаха кобалтови искри, които бързо изгаснаха. Хил не си направи труда да измъква кирката или да проверява дали са забелязали саботажа му. Просто премина през среза на палатката и бързо се отдалечи.
Тъй като всички се бяха насочили към димящата шахта, Хил се промъкна в джунглата, без да го забележат. Държеше нож в ръка и таеше жажда за мъст в сърцето си. Стисна така силно дръжката на ножа, че кокалчетата на ръцете му побеляха.
Никой не можеше да си позволи да се гаври с Гилермо Сала. Най-малко пък някакъв древен инкски идол.
— Побързай, Сам! — извика Норман с треперещ глас в мрака.
В непрогледната тъмнина Сам започна да се рови в чантата си. Никой не бе съобразил да вземе със себе си фенерче. Наложи му се да импровизира. Пръстите му се провряха през подрънкващите бутилки и най-после докоснаха озовалата се на дъното ултравиолетова лампа. Сам я измъкна от сака и я включи.
Гледката, която се появи на светлината и, бе призрачна. Прашинките от взрива, които се носеха във въздуха, флуоресцираха като снежинки. Зъбите, бялото на очите и светлите дрехи на присъстващите блестяха необикновено ярко. Норман Фийлдс коленичи до Маги. Тя бе вперила поглед в тавана, гръбнакът и се бе извил като дъга, а краката и барабаняха по древния каменен под. Норман я хвана за раменете, а Ралф се надвеси над тях като черен призрак. Норман погледна Сам.
— Има някакъв пристъп. — Сам се доближи до тях.
— Изглежда, ударила си е главата при падането и се е наранила зле — предположи той. Повдигна лампата, но виолетовата светлина не успя да освети зениците и. Лицевите и мускули конвулсивно потрепваха. Клепачите и — също.
— Не знам какво да кажа. — Сам погледна спътниците си. И те нямаха представа какво трябва да се направи.
Маги започна да хърка, сякаш се задушаваше:
— Не трябва ли да внимаваме да не си глътне езика? — попита неуверено Ралф.
Сам кимна утвърдително. Лицето на Маги бе започнало да придобива лилав оттенък.
— Трябва да и превържа устата — каза той.
Норман бръкна в задния си джоб и извади оттам носна кърпа.
— Това ще свърши ли работа?
Сам нямаше представа, така че взе парчето плат и го омота като въже. Поколеба се, когато приклекна до Маги, тъй като не знаеше какво точно трябва да направи. От ъгъла на устата и се стичаше струйчица слюнка. Сам знаеше как се слагат юзди на коне, но тази ситуация бе нещо съвсем ново за него. Опита се да надвие страха си. Първо направи опит да отвори устата на Маги, но тя бе стиснала здраво треперещите си челюсти. Отне му много усилия, повече, отколкото бе предполагал. Най-накрая с помощта на пръст придърпа крайчеца на езика и. Устата и бе много гореща и влажна. Успя да промуши кърпата между зъбите и и да намести езика и така, че да не се задави.