Изведнъж си давам сметка, че мислите ми са устремени към него не само заради необяснимото физическо привличане.
Има я и магията, която обикновено откривам в древните текстове и академичното обучение, ала желанието ми да разгадая Максим е сто пъти по-завладяващо.
Кой е той?
Клатя леко глава и се чудя дали нямаше да ми сподели тайната си, ако не бях избягала.
— Кара — тросва се Кел миг преди колите пред нас да се раздвижат. Което си е истинско чудо за булевард „Сънсет“ по това време на деня.
— Какво?
— Мълчиш, откакто излязохме от библиотеката. Сутринта също се държеше странно. Какво става с теб?
— Нищо. Добре съм.
— Каза същото, когато те попитах как е минала лекцията по средновековна литература.
— Защото и тя мина добре.
Кел се е втренчила в пътя и потропва по волана с лакираните си в червено нокти.
— Да не се задяваш с онзи твой професор?
Ахвам, отчасти шокирана, че изобщо го е допуснала.
Въпреки факта, че налетяхме на Максим в книжарницата и че с Кел живеем заедно и учим в един и същ университет, винаги съм била убедена, че сестра ми е твърде егоцентрична, за да навърже събитията в личния ми живот. Както никога, искрено се надявам да не се промени.
— Той ми е преподавател.
— Освен това е адски сексапилен, така че не бих те обвинила и за секунда.
— Кел.
— Какво? Сестричке, думите ти казват: „Не, не, не“, но миризмата ти крещи…
— Нищо не крещи — прекъсвам я. — Просто съм уморена и гладна. Не си пъхай носа в моите работи.
— Хммм. — Проявява озадачаваща дипломатичност. — Само внимавай.
— Защо да внимавам? — Още се намирам в отбранителен режим, което ми се струва удачно в момента. — Нищо особено не се случва.
Кел ме стрелва със скептичен поглед.
— Ти си най-сантименталната от всички ни. Не се привързвай твърде много към него. Той не е като нас.
— Не знам защо стигаш до такива изводи.
— Просто изтъквам…
— Искаш ли да си поговорим за твоя личен живот?
Погледът ѝ потъмнява, отчасти предупредително, отчасти — съдейки по новата енергия във въздуха помежду ни — с тревога, но така или иначе Кел не продумва.
Отдъхвам си, щом потокът от коли се раздвижва и ни понася към Бевърли Хилс. Пътуването към семейния дом рядко е съпроводено с положителни емоции, но тази вечер повече от всякога нямам търпение да се видя с дядо. Остава да измисля как да мина незабелязано покрай майка ми.
Накрая спираме пред широката порта от тъмно дърво, която се отваря почти интуитивно, сякаш къщата знае, че сме добре дошли. Кел натиска газта по каменната алея и спира пред къщата, все едно е нейна.
Икономът изплува от вечерните сенки като по магия.
— Госпожице Валари — кимва към мен, след което поздравява Кел с лека усмивка. — Госпожице Валари.
— Здрасти, Далтън — отмята коса през рамо тя и го подминава, без да го поглежда.
Пътьом докосвам ръката му и в тъмносивите му очи в тон с костюма му се появява слаба топлинка. Вдървената му стойка се отпуска едва доловимо.
— Дядо тук ли е? — питам шепнешком.
Той кимва леко, преди да проследи с очи Кел, която вече пристъпва през широкия сводест вход.
— Цял ден не е излизал от къщата за гости. Но майка ви ви очаква.
Стисвам зъби.
— Страхотно.
Далтън откликва с деликатно свиване на рамене, а аз въздъхвам и тръгвам по петите на Кел, която явно е говорила с майка ни по някое време днес. Не съм наследила фамилната жажда за отмъщение, но в момента изпитвам силен импулс да накажа малката си сестричка, задето съзнателно ме е насадила на пачи яйца.
Влизам след нея в голямата къща, която ме смразява на секундата въпреки топлите цветове на вдъхновения от Тоскана интериор. Бавното почукване на токчетата ми е в дисонанс с решителните крачки на Кел, докато вървим през мраморното фоайе към просторната дневна, издържана в сметаново златист лукс.
— Мамо! — писва Кел още от фоайето.
Изтръпвам заради пискливия звук и се подготвям за следващата атака срещу слуха ми. Долавям тихи гласове и острия лай на косматите приятелчета на майка ми. А после и нейния неизменно безапелационен глас.
— Джейдън ще получи ролята дори и да се наложи да отида лично в шибаното студио.
Нахлува припряно през двойните врати на кабинета си вляво от нас. Две асистентки, облечени в стилни костюми точно по вкуса на Вероника Валари, подтичват след нея в състояние на паника.