Стисвам лекичко рамото ѝ, а пръстите ми се заиграват с кичур коса, измъкнал се от конската ѝ опашка.
Цялата атмосфера е по-скоро сплотяваща, отколкото прелъстителна, въпреки че е понатежала от очакването, което ме измъчваше цял ден при мисълта за уговорената среща. Но сега двамата просто сме… заедно. Сякаш се познаваме отдавна, а не от някакви си осем дни.
Кара опира буза в рамото ми.
— Предчувствах, че ще ти хареса.
— „Предчувствие“, а?
Произнасям всяка дума бавно и внимателно. Може би дарбите ѝ са по-скоро интуитивни, отколкото гадателски, но не съм забравил какво ми призна сутринта в кабинета ми. За вибрациите, които усеща. И как ги долавя от мен. Как я заливам с чувствата си. Все още не мога да разтълкувам докрай всичко, което усещам в отговор.
— По тази пътека рядко минават хора — продължава тя, сякаш не съм казал нищо. — Туристите предпочитат по-лесния маршрут, вместо да изкачват хълма напряко оттук.
— Нямам нищо против по-трудната пътека — засмивам се.
Въпреки че отекналият ѝ в отговор смях ме сгрява повече и от залеза, добавям: — Но ти сигурно и за това си имала „предчувствие“, нали?
Кара вдига глава и ме удостоява с лека усмивка.
— Някои неща в теб са лесни за разбиране, за разлика от други.
— Какво имаш предвид? — Шегувам се само наполовина.
Успявам да си придам небрежен тон, но после си давам сметка, че усилията ми са безсмислени. Сигурен съм, че емоциите, които бушуват под повърхността, вече са ме издали.
Енергията ми. Опиянението от нейната компания. Приятната изненада, която изпитах, щом разбрах, че е избрала пикник сред природата пред някой скучен и задушен ресторант.
Както може да се очаква, Кара също внимава с отговора си.
— Склонността ти към физически прояви не е тайна за никого — преглъща тя и плъзва ръка към гърдите ми. — Не че се оплаквам.
Кръвта ми отново пламва.
— Кара Валари — дразня я с ниско ръмжене. — Да не би да флиртуваш с мен?
Тя отмята глава назад и прихва. Кадифените ѝ кафяви очи са обсипани със златисти точици. Долната ѝ устна изчезва под зъбите. Отговаря твърде бързо и прекъсва очарованието ми от гледката:
— А ти… искаш ли да флиртувам?
Обръщам се към нея и подметките ми изскърцват по отъпканата пръст.
— Не си ли личи?
И ето че пак плъзвам ръка по ханша ѝ с интимност, която ми се струва напълно естествена. Изкушението да продължа по-надолу е почти неустоимо, а и тя никак не ми помага с избора си на дрехи — къси дънкови панталонки, които биха накарали и Дейзи Дюк да се изчерви. Радвам се, че Кара задържа дланта си в центъра на гърдите ми като малка котва, която ми помага да овладея похотта си.
Никоя сила на света обаче не може да спре случващото се с останалата част от мен.
Изпитвам го за пореден път. Бурната реакция. Събуждането.
Взрив от огън, светлина и цвят, които препускат между нейната и моята кръв, ярки като златистото сияние около нас…
Слънчево сияние, което внезапно се изпълва със звездна вихрушка.
Запазвам този донкихотовски отклик за себе си. Той е мисъл, а не чувство, следователно Кара не би трябвало да го долови. Бризът по залез внезапно набира сила, от близките храсти се откъсват пухчета, които полепват по нас, и Кара се залива от смях.
— Имате звезди в косата си, професоре.
— Вие също, госпожице Валари — докосвам една на веждата ѝ с устни, извити в усмивка. — Тук също. И… тук.
Махам с палец едно от горната ѝ устна и застивам.
Тя затаява дъх и аз се потапям в чувството, а после и в отразения в очите ѝ слънчев лъч и нуждата, която разпалва в тях. Притискам леко палец в ъгълчето на устата ѝ и обгръщам бузата ѝ с другите си пръсти.
— Звезди — повтарям и давам воля на чувствата си. Знам, че тя ги долавя. Знам, че ме усеща. Възбужда се от адреналина и почудата ми, а аз приемам ответния ѝ прилив на чувства.
Приличаме на двама наркомани, зависими един от друг, но за пръв път нямам нищо против да се надрусам.
— Мислиш ли, че ни водят нанякъде? — отронва тя с шепот, сгряващ като вятъра.
Притискам тяло в нейното.
— Ако крайната цел е раят, аз вече съм там.
Думите са топли и дрезгави по устните ми и ми се струва, че пасват съвършено на момента — докато Кара не отстъпва назад и едва не се спъва в краката си.