— Струва ми се нечестно.
Максим вперва поглед напред, сякаш може да види нещо през дъжда.
— Отдавна ми се наложи да свикна с липсата на справедливост. — Включва чистачките. — В тази връзка, хайде да те откарам у дома, за да се изсушиш.
Посяга към скоростния лост и аз слагам ръка върху неговата. Той застива и ме поглежда.
— Прекарах си страхотно с теб. Радвам се, че се съгласи на тази разходка.
— И аз.
Очите му са неразгадаеми. Крият твърде много. Или пък и двамата чувстваме прекалено много в момента. Не мога да го разтълкувам.
Започвам да се тревожа, че той вече съжалява за случилото се, но Максим улавя ръката ми и част от напрежението се оттича. Държи я здраво през целия път.
Почти час по-късно спира зад бентлито на Кел пред моята къща.
— Е, ще се видим в сряда — казвам, макар че ми се иска да е по-рано.
Може би и той желае същото, но незнайно защо избягва да ме погледне и този факт ме наранява.
— До сряда — прошепва Максим.
Въпреки необяснимата му хладина, аз се привеждам и го целувам по бузата. Отдръпвам се, преди леката милувка да се е превърнала в нещо повече, излизам от джипа и хуквам към портата под дъжда.
Стигам до къщата, влизам и хуквам към стаята си, за да си взема душ. Горещата вода най-сетне прогонва студа от костите ми. През цялото време обаче не спирам да мисля за Максим.
За съвършената ни вечеря. За нежните докосвания. И за по-смелите. Издишам с раздразнение, избърсвам се с хавлията и обличам тениска и долнище на анцуг.
Кел стои на верандата с чаша вино в ръка. И аз си наливам една и отивам при нея. Нощта е тъмна, но поне дъждът е спрял. Всъщност в небето няма нито едно облаче.
— Защо си тук? Всичко е мокро — изтъквам и затварям плъзгащата се врата след себе си.
— Бурята прекъсна интернета. Ще пукна от скука. Ами ти?
Къде беше?
— Останах до късно в библиотеката — лъжа я.
Тя ми хвърля недоверчив поглед.
— Затова ли колата ти е в гаража?
— Докараха ме.
Кел извива вежди и поднася чашата към устните си.
— Не умееш да лъжеш, Кара. Ако и занапред ще се измъкваш с професора си, ще се наложи да се усъвършенстваш в това отношение. Или можеш просто да ми кажеш истината.
Отпивам голяма глътка от виното си, вместо да ѝ отговоря.
— Е? — прекъсва мълчанието ми тя.
— Ако ти е все едно, предпочитам да запазя тази информация за себе си.
Кел се обръща към мен и опира гръб в парапета.
— Сигурно щеше да ми е безразлично, ако не се чувствах длъжна да те вкарам в правия път. Опитвам се да ти дам сестрински съвет. И двете знаем, че е само въпрос на време.
— Докато?
Тя накланя глава.
— Докато изпратят някого за теб. Тогава игричките ще приключат. Този черен облак преследва и мен навсякъде.
Повярвай ми, знам как се чувстваш.
— Тогава защо ме тормозиш?
— Защото те обичам. Не знам къде точно изпращат непокорните демонски момичета, които не се пазят за правилния партньор, но определено не искам да се озовеш там.
— Сигурна съм, че е в Ада. Така или иначе всички ще свършим там.
Кел засмуква долната си устна и вперва поглед в светлините на града.
— Да, но мигът още не е настъпил. Разбирам, че мразиш този живот и всичко, което мама се мъчи да направи, но можеше и да е много по-зле. Можеше да е същински ад.
— Живеем в заблуда. Абсолютно нищо не е истинско.
Кел изправя гръб и разперва рязко ръце, при което част от виното се разлива по пода.
— Аз съм истинска. Ти си истинска. Не си ли струва да защитим това?
Изкушена съм да продължа спора, но ясно долавям нарастващото ѝ безпокойство. Нещо повече, знам, че е много по-добронамерена, отколкото са останалите членове на семейството ми. Връзката помежду ни, макар и на моменти твърде крехка, все пак е връзка.
— Единственото, което правим, е да вдъхновяваме хората да бъдат също толкова плоски и егоцентрични, колкото изглеждаме ние. Това означава да бъдеш Валари. Извини ме, че не горя от нетърпение да се включа в представлението.
— Там е работата, че ти изобщо не искаш да се включиш. В това е проблемът. И… — Кел затваря очи и издиша напрегнато. — Не искам да те загубя, Кара.
Преливам част от виното си в нейната почти празна чаша.
— Няма да ме загубиш — подмятам небрежно, нищо че страхът натежава в гърдите ми.