— Добре тогава — махва към бюрото си. — Идваш тъкмо навреме. Точно преглеждах някои неща за Вероника. Ще се радвам и ти да им хвърлиш едно око.
Бюрото е покрито с лъскави фотографии. Той взема една напосоки.
— Хубава е. От каталога на „Кристис“, но познавам хората, които отговарят за конкретната колекция. Вярвам, че ще ги убедим да ни продадат още няколко експоната за нашата, ако ти хареса.
Разглеждам снимката. Изобразява бронзова фигура с глава на бик, която едва ли е по-висока от десетина сантиметра.
— Минотавър.
— От бронз. Около петстотната година преди новата ера.
— И струва почти двеста хиляди долара — изтъквам.
Ардън повдига вежда.
— Нима се притесняваш за бюджета на Вероника?
Пускам снимката и тя пада на бюрото.
— Ни най-малко.
Той отново се засмива, но все още не мога да преценя намеренията му. Стомахът ми се е свил от странни вибрации и имам усещането, че се смее на нещо друго. Като възрастен герой от детски филм, който пуска неприлични намеци, предназначени за родителите в публиката.
— Значи ставаме двама — кимва Ардън. — Разбира се, тя ми даде някои основни насоки. Нека обаче не си причиняваме главоболия с мисли за числа. Хайде да се съсредоточим върху по-голямата картинка.
— Която е?
— Теми. — Той сяда на кожения стол с висока облегалка, разположен срещу бюрото му, и ме подканва с жест да се настаня на съседния. — Мисля, че лесно ще определим любимите на майка ти.
— Суета? Власт? Отмъщение?
Ардън пак се засмива и се взира в мен с грейнали очи.
— Толкова се радвам, че работим заедно върху това.
Притеснявах се, че може да се окажеш скучна.
— Правя всичко възможно. Не обичам светлината на прожекторите.
— И сам се досетих. Защо?
Свивам рамене.
— Интересувам се от други неща.
— Какви?
Потискам една раздразнена въздишка.
— Изкуство. История. Литература. Езици.
— Все отлични предпоставки да се справиш с начинанието. — Изражението му се променя и възвръща предишната си енергия. Чувствам, че Ардън премерва спокойно и внимателно погледите си. Но не и страхливо. Отлично знае какво прави.
Контролира изкъсо всяка реплика от сценария. — Нека започнем с твоите интереси и постепенно ще включим и тези на Вероника.
Колебая се.
— Не ми се струва справедливо. Тя е твоята клиентка, не аз.
— Лесно ще задоволя вкусовете ѝ. Достатъчно е да избера най-лъскавите, кичозни и скъпи експонати и да я уверя колко са значими, а тя ще се влюби в тях. Струва ми се, че с теб няма да ми е толкова лесно, което прави задачата ми… по-интересна. Защо не си поставим предизвикателство, за да се позабавляваме? — привежда се към мен. — Сподели ми какво те вълнува, Кара. Подскажи ми откъде да започна. Дай ми някаква тема.
Приближава се още малко към моя стол и аз се дръпвам в обратната посока.
— Това е… ами… доста обширен въпрос.
Да не говорим, че е и многозначителен. В последно време само едно ме вълнува истински. По точно — само един човек.
Един влудяващ, красив и измъчен мъж. От две седмици насам цялото ми същество е привлечено към него като от магнит.
Дори в този момент той заема централно място в мислите ми.
Ардън накланя леко глава, сякаш се надява да отгатне отговора с поглед.
— Хайде, Кара. Имаш нещо наум. Виждам как колелцата се въртят.
Преглъщам шумно и се надявам, че вижда само това.
Защото, ако някой разбере какво е започнал да означава за мен Максим, дните ни заедно ще бъдат преброени. Вече съжалявам, че споделих с Кел. Със сигурност не бих го признала и на Ардън.
— Какво те тревожи? — улавя ръката ми той и плъзга леко палец по китката ми. — Повярвай ми, знам кога хората ме лъжат. Това е един от специалните малки таланти, заради които ми е толкова забавно да си играя с хората.
Проклинам мислено ускорения си пулс, който Ардън несъмнено усеща под пръстите си. Упоритият му поглед ми пречи да си спомня всички лъжи, които изрекох пред него за краткото време, откакто се познаваме. Знам единствено, че са много.
От друга страна, фактът, че долавя лъжите, все още не значи, че може да се досети за истината.
— Е, слушам те — дръпва ръце след миг и преплита пръсти в скута си. — Какво те вълнува? Или може би кой?
Естествено, Максим отново се настанява в главата ми.
Разпалва всичко. Не мога да мисля за друго, освен за нежността му. Интелектът му. Страстта му. Страхът му. За всичко, на което ми е показал, че е способен, и другото, които тепърва ще открия.