Но как, по дяволите, се е стигнало дотук? До подобно разцепление в семейството?
Не притискам Редж за отговори. С малко късмет след днешната си среща с Кара ще се сдобия с тях от първа ръка.
Накрая Редж мята парцала в коша за пране и се обръща, за да ме погледне в очите.
— Да речем, че се нагледах достатъчно на онова блато и знам за какво говоря. Достатъчно, за да съм наясно, че на онзи хълм, зад стените на онова лъскаво имение, върлуват мръсотия и вероломство, които ще засегнат поколения бъдещи Валари. Ето защо ти казвам, че ако държиш да се срещаш с Кара и занапред, трябва много да внимаваш.
Гледаме се в очите.
— Дискретни сме.
— Не е достатъчно да сте дискретни. Не се шегувам, Максим.
Трябва да си нащрек. Проклятие. Трябва да си параноичен.
Постоянно.
Първо изгълтвам кафето си. Горчивата напитка изгаря гърлото ми, но приветствам ужилването ѝ. То е брутално завръщане в реалността. Без да спомене нищо конкретно, Редж каза много. Идва ми в повече.
Позор за поколения напред. Мръсотия и вероломство зад стените на голямото имение. Трябва да съм нащрек до степен на параноя.
Как да ѝ призная истината? Че всеки миг с Кара събаря защитните ми стени? Че никой друг не ме е карал да се чувствам толкова свободен?
Отговорът вече е ясен. Просто няма да ѝ го призная.
— Поне си проявил здравия разум да бъдеш бдителен — продължава тя. — Не ми се мисли какво ще стане, ако майка ти научи.
Вдигам рязко глава.
— Майка ми ли? Тя пък какво общо…
— Да не говорим за Вероника — прекъсва ме Редж и прокарва длан по лицето си. — Господ да ни е на помощ! Реакцията на Нанси ще ти се стори като нежна милувка в сравнение с гнева на Вероника, ако тя надуши тази каша.
Тази каша.
Оценката на Редж всъщност не е далеч от истината — в известен смисъл отношенията ми с Кара и това, колко бързо и колко далеч стигнахме, наистина приличат на каша — но намекът, че сме две недорасли хлапета, които не си дават сметка за постъпките си… не отговаря на истината. Не искахме да се стига дотук, но и не си затваряме очите за последствията. За резултата от действията ни. Понякога да приемеш отката на съдбата е първата стъпка, за да се съвземеш от удара.
Вече обаче не мога да удържа бурята от чувства.
Объркването ми бързо прераства в отбранителен гняв.
Свивам ръка в юмрук и разбивам на малки парченца керамичната чаша, от която току-що отпих. Слава богу, че видях сметката на напитката в нея. Не съм чак толкова благодарен за всичките ми други емоции.
Редж се пресяга над бара — покрай парчетата от счупената чаша — и улавя ръката ми. Пръстите ѝ са ледени. Хватката ѝ е неочаквано силна.
— Едно мога да ти кажа със сигурност. Ако продължиш да се виждаш с дъщерята на онази жена, последствията ще бъдат жестоки.
Студената тръпка от докосването ѝ запълзява в кръвта ми и пропуква ума ми. През тези пукнатини прозира разбиране, което не желая. Неприятна светлина. Зараждащ се страх.
Въпреки това се стягам, за да продължа разпита:
— Последствия? Редж? За какво говориш, по дяволите?
— Може би вече знаеш. — Внезапно гласът ѝ става тих и тъжен.
Аз обаче не съм тъжен. Гневът ми се нажежава и граничи със сарказъм.
— Сигурно. Естествено. Защото от две седмици насам ме обстрелват само с полуистини и намеци. — Издърпвам порязаната си, окървавена ръка и я прокарвам през косата си. — За бога. Средновековната поезия е по-красноречива от вас с Кара.
— Независимо какво се случва между вас… независимо какво изпитвате… Максим… няма как да бъдете заедно.
А си мислех, че по-лошо не може да стане… Редж не ме мъмри, задето не съм си написал домашното или не съм си изял зеленчуците. Не мога просто да пренебрегна думите ѝ.
Трябва да я изслушам. Трябва да разбера какво има предвид.
Защото вчера го обещах на Кара и клетвата ми не се е променила.
Пронизителен писък разкъсва напрежението помежду ни.
След миг Сара изхвърча от кабинета си с тениска на
„Колдплей“ и широка усмивка на лице.
— Леле, страхотно — възкликва тя. — Негово величество от плът и кръв. Кога смяташе да ни уведомиш?
Поглеждам през рамо, в случай че Сара говори на някого другиго.
— Добреее. Какво пропускам? — питам с подозрение. Има нещо обезпокоително в дяволитото ѝ изражение и телефона, който размахва, преди да го покаже на Редж.
Редж мълчи гробовно. Прежълтяла е, сякаш всеки миг ще повърне върху излъскания плот. Вместо това грабва телефона от ръката на съпругата си, обръща екрана към мен и изплюва: