Поражението от увяхващата ѝ енергия, сякаш е използвала и последната капчица от нея, за да ме отблъсне.
За първи път, откакто Кара влезе в живота ми, сърцето ми се къса от нова агония. От мисълта, че е възможно никога да не си я върна.
Двайсет и първа глава
Кара
— Кажи ми, че има добро обяснение за това, Кара.
Негодуванието на майка ми изпълва стаята като силния ѝ парфюм и отеква в копринените тапети на кабинета ѝ. Не ми стига въздух, но и не мога да си тръгна. Вече пет минути Вероника чете и препрочита статията в „Звездна страст“, все едно снимките и последствията от тях за семейството ни биха могли да се променят под напора на отровния ѝ поглед.
Почти си отдъхвам, когато най-после се обръща към мен.
Само дето очите ѝ са почернели от разочарование, подобно на изстинала лава.
— Кажи ми, че е част от по-голям план да се създаде публичност на семейството ни — продължава тя с твърде тих глас. — Кажи ми, че не си изложила съзнателно положението ни в този град на риск заради някакво детинско влюбване. С твой професор!
Щом изрича последната дума, повишава глас и едновременно удря с юмрук по бюрото, сякаш този конкретен детайл е последната сламка върху купчината ми от простъпки, която не може да понесе. Знам, че е повече от бясна. За пръв път в живота си обаче се тревожа не толкова заради гнева ѝ, колкото за всичко, което ще изгубя заради него. Не дрехите на гърба си или покрива над главата си, нито дори колата, с която дойдох тук. Сърцето ми се е качило в гърлото заради нещата, които нямат етикет с цена или социален статут за поддържане. Последствията от небрежността ми ще стигнат много по-далеч. Дядо ще пострада заради мен. Вероятно Кел и Джейдън.
И Максим.
О, господи.
Колко дълбоко в пламъците ще хвърли Максим?
Дори мисълта ми причинява нетърпима болка. Разговорът още не е стигнал до последиците, но знам, че се задават.
Вероника Валари може да е жестока кучка, ала винаги действа по план.
— Е, ще ми отговориш ли?
— Ако искаш да те излъжа, ще го направя — вирвам инатливо брадичка. — Но предполагам, че едва ли го желаеш.
Тя изсумтява шумно.
— Откога продължава това?
— Отскоро.
— Моля те… — затваря очи и чертите ѝ се разкривяват. — Моля те, кажи ми, че не си направила някоя глупост.
Хвърлям поглед покрай тежките завеси на големия прозорец. Ще ми се да скоча през него и да отида при дядо. Да се престоря, че днешният ден не се е случил.
— Не съм спала с него, ако това питаш.
Майка ми въздъхва дълбоко.
— Най-добрата новина за днес.
Поглеждам я. Не съм способна да споделя облекчението ѝ.
Всъщност не съм способна да сторя каквото и да било, освен да я пронизвам с мълчалив, но гневен взор.
Накрая измърморвам:
— Не мислиш ли, че е малко иронично?
— Не виждам нищо иронично, Кара. Разминахме се на косъм с истинска катастрофа. Сега, когато знам, че не си прекрачила граници, от които няма връщане назад, ще преценя как да извлека някакви предимства от тази история за пред медиите, но…
— Не. — Не повишавам глас, но позволявам на гнева си да се излее през стиснати зъби. — Иронията е, че ние сме потомци на Падналите.
Очите ѝ са разширени и немигащи.
— Да, и?
— Те са паднали по своя воля. Нима не мислиш, че е иронично? Фактът, че съм напълно лишена от право на избор?
Кога се е променила доктрината, майко? И защо девствеността ми е толкова важна, по дяволите? Това е архаично и…
Тя отново удря по бюрото.
— Войникът има ли право на избор, когато трябва да изпълни дълга си?
— Аз не съм войник, ти — също.
— Уж си отлична студентка, а понякога си изумително глупава, Кара. Не проумяваш ли, че не става въпрос за теб?
Обидата ме жегва… докато не разбирам какво всъщност се крие зад нея — тъжен опит за манипулация. Няма да се хвана.
Ако не друго, поне ще заявя какво мисля. Няма да се предам мълчаливо и кротко на ужасната си съдба.
— Уловена съм в капан между два свята. Важи и за двете ни.
Просто се мъча да разбера коя съм, по дяволите. Не го ли осъзнаваш?!
Гласът ми трепва — неприятна слабост, за която ми иде да се сритам мислено, но после долавям някакво омекване във Вероника. Тя все пак ми е майка, нищо че е манипулативна и амбициозна. Може би все още ме обича, поне мъничко. Може би помни, че навремето и тя е била лишена от право на избор и не ѝ е харесвало особено.