Някак успявам да изрека:
— Ще стигнем и дотам, красавице. Нека първо ти се порадвам.
На нея и на съкровищата, които съхранява за мен. За разлика от онези трескави моменти в кабинета ми, сега не бързам, а се наслаждавам с охота на великолепието ѝ. На всичко нейно. Издърпвам докрай черната дантела и започвам от стъпалата ѝ. Целувам поред всеки изящен, лакиран в червено пръст, след което плъзвам ръце по нежните извивки на краката ѝ. Щом стигам до центъра, пъхам нежно пръсти в него. Вече е влажна и сърцевината ѝ посреща жадно докосването ми, като портал към тайни чудеса.
Чудеса, които най-сетне е готова да ми даде.
Ами тайните? Може би сега ще ми довери и тях. В замяна аз ще ѝ доверя всичко мое. Всичко, което съм.
Кара се извива под пръстите ми и скимти от наслада.
Време е.
А аз съм повече от готов.
А когато вдигам глава, за да я погледна дълбоко в очите, виждам, че и тя е готова.
Трудно ми е да откъсна поглед от тези меки и опушени дълбини, но въпреки това посягам към нощното шкафче. Не стигам до чекмеджето — Кара ме стисва за китката. Силата ѝ вече не ме изненадва, но бързата ѝ реакция — да.
Преди да съм повдигнал вежда, камо ли две, тя казва:
— Не ни трябва.
Поемам си дъх за лекция относно безопасния секс, но Кара ме прекъсва:
— Искам да го направим така, както е отредено. Без нищо да ни разделя. — Поднася другата си ръка към линията на челюстта ми. — Нищо.
Прокашлям се.
— Кара…
— Нищо лошо няма да се случи. Просто… ми се довери, става ли? Невъзможно е. Нищо, нито инфекция, нито някаква болест, нито бебе.
Скръбта в последната дума ме кара да ѝ повярвам и да забравя за нощното шкафче. Тя плъзва пръсти в брадата ми. С другата си ръка посяга към копчето на дънките ми, откопчава го и сваля ципа. Истинско изтезание. Членът ми е горещ и тежък, и се налага да обединим усилия, за да го освободим от денима.
Нямам търпение да се отърва от дрехите си, да я почувствам цялата с кожата си, затова скачам от леглото и бързо изхлузвам дънките. Изправям се и мятам панталона към стената. Не ми пука, че ъгълчетата на няколко тухли се отчупват от силния удар.
А после… застивам. Оставам така още миг и се взирам в нея със страхопочитание. Кара се гърчи върху чаршафите, а ръцете ѝ мачкат плътта, която мога да обожавам до края на живота си. Като започна с тази нощ…
— Разтвори се за мен, Кара.
Тя го прави с тиха въздишка. А аз се чувствам почти прероден.
Всичко в простичкото движение и в гледката, която то ми разкрива, потвърждава, че е готова за това. За мен.
Лягам трескаво върху нея. Улавям ръцете ѝ, преплитаме пръсти и ѝ давам всичко свое. Де да знаех правилните думи, с които да изразя онова, което тя отключи в мен. Всяка тайна, от която вече не ме е страх. Дори онези, които криех в най-дълбоките сенки. Плашещите неща. Опасните неща.
Те вече не ме плашат.
Пулсират в мен като дъжда, който е прераснал в буря.
Светкавиците нямат край. Бурен вятър, който отеква в кръвта ми и бушува под кожата ми, която притискам плътно към нейната. Храня се от нейния огън.
— Сега. Трябва да те усетя сега.
Молбата ѝ се впива в мен като тъмна, унищожителна магия.
Предавам се и прекосявам пространството помежду ни.
И тогава потъвам.
В нейния огън. В бурята. Сливам се с желанието ѝ.
Омагьосан от съвършената връзка с нея… с нас.
Толкова дълбоко.
Трябва да проникна… толкова дълбоко…
Но трябва да го направя бавно, по дяволите.
Между два тласъка си спомням самоконтрола, който така твърдо бях решил да запазя, преди да вляза в нея. Аз съм първият мъж, който я взема така. Кара е толкова дребна и смела, а аз съм такъв гигант.
Не само на ръст. Точно в момента не се хваля. Това е факт, който бързам да си припомня, нищо че тялото ми си има собствено мнение по въпроса. Губя контрол. Толкова съм корав и горещ, така жадувам да стигна по-надълбоко.
По-надълбоко…
Проникнал съм едва наполовина, когато тя си поема рязко дъх.
Замръзвам. Вдигам глава.
— Кара… извинявай. — Трудно изричам думите, не ми стига въздух. Гърдите ми се издуват трескаво и се удрят ритмично в щръкналите ѝ зърна… което с нищо не намалява копнежът ми да потъна в нея докрай. — Знам, че съм…
— Така е — подчертава с тих стон и се извива под мен като котка. — Освен това не си… достатъчно дълбоко.