Уверени думи, които отекват като гръм в дробовете ми. Като високоволтов ток във вените ми. Силен антидот срещу парализиращата ме тревога да не я нараня.
— Спри да се сдържаш — прошепва тя. — Казах, че те искам целия. Говорех сериозно.
Кара се намества под мен. Вдига краката си по-високо и ме обвива здраво с бедра. Готова е да ме поеме в мига, в който се предам. Тласвам се напред… докато ерекцията ми не потъва в нея докрай.
Силният вик, който се откъсва от устните ѝ, се превръща в свръхсетивен електрод, включен в правилния порт на мозъка ми в точния момент. Значи това е имала предвид под достатъчно дълбоко.
— Проклет да съм… — В главата ми отекват и други ругатни.
Нито една обаче не може да опише огъня, в който е попаднал членът ми — нито пламъците, които тя разгаря по цялото ми тяло.
Целува ме съвсем леко по шията.
— Открадна ми репликата.
Усещам усмивката ѝ по кожата си, но не ми е до шеги.
Намирам се толкова дълбоко в нея, че чувството е на живот и смърт. Може би и двете едновременно. Не ми пука кое, стига да довършим започнатото. Поемам си дъх на пресекулки и вдъхвам още от небесното ѝ ухание. Моят ангел. Моят сладък рай.
— А ти ми открадна душата.
Погледите ни отново се срещат. Не знам как да тълкувам този в нейните очи, ако не броим течната сласт, която със сигурност е породена от чисто желание. Не губя време да разчитам останалото, защото в момента нищо друго няма значение.
В момента не мога да спра.
Изтъкан съм от натиск, страст и напрежение.
Треска, пламъци и обсесия.
Обвит съм плътно в топлината ѝ, потопен съм в нея до най-отдалечената мекота в сърцевината ѝ и мога единствено да копнея за още.
Прониквам още по-дълбоко.
Нищо че вятърът вие навън и дъждът се блъска в прозорците.
По-силно.
Нищо че лампите в апартамента примигват, пращят и угасват.
По-навътре.
Нищо че клон на дърво се удря силно в прозореца ми и пада с трясък на земята отвън. После още един.
Всичко това остава встрани от вниманието ми. Същото важи и за Кара. Вкопчила се е в мен така, сякаш аз съм нейният клон, дълбае бразди по раменете ми с пръстите си и по гърба ми с петите си. Главата ѝ е отметната назад, отворила е широко уста и си поема въздух шумно и хрипливо. А очите ѝ…
Очите ѝ като нищо ще ме превърнат в пироман.
Пламъците им се разгарят все по-бързо около ирисите им и ме карат да тласкам все по-мощно и по-надълбоко. Като обсебен. Може и да съм такъв. Похотта ми е безплодна без нея. Без нейния огън кръвта ми е обикновена вода.
— Максим.
Опушената съблазън в гласа ѝ поглъща целия ми свят.
Този път тя не ме моли. Зове ме. Повелява ми. Името ми, откъснало се от устните ѝ, е сурова, сексуална мелодия, която ме обгръща по-плътно и от сладкия тунел на съвършената ѝ сърцевина.
— Кара — отвръщам в екстаз. Все едно отправям гореща молитва. — Добре ли си?
Вече знам какъв ще е отговорът, но някаква суетна част от мен държи да го чуе, изречен на глас.
— Много… много… добре.
Думите ме възбуждат още повече.
— Струваше си чакането — прошепвам.
— Ти си струваш всичко. Всичко… — Кара сама се прекъсва с гърлен вик. — О… караш ме да…
— Да — прошепвам, заровил нос в шията ѝ. Вече усещам ритмичните шокови вълни, които я заливат все по-бързо. — Хайде, Кара. Дай ми всичко.
Дъхът ѝ замира.
Погледът ѝ избухва.
Точно преди виковете ѝ да подпалят въздуха. И тялото ѝ да поиска моята кулминация.
— Мамка му! — Открадвам си секунда за възклицание, след което жегата ме застига и препуска към същността ми като запален фитил на бомба. Свършвам експлозивно, точно когато поредната свирепа гръмотевица раздира небето над града.
Изпразвам всичко мое в нея, гоня облекчението на свършека и едновременно се опитвам да удължа удоволствието. Де да имаше начин да проточа този невероятен миг помежду ни, който събира в себе си всички останали. Целият копнеж, нагнетил се в мен от деня, в който я зърнах.
Не спирам.
Защото тя не е свършила.
Кулминацията ѝ е удивителна гледка, омаен маратон, накъсан от лениви усмивки, доволен смях и стонове — те ще ме преследват всяка нощ, която съм принуден да преживея без нея. Продължава дълго и с всеки нов прилив научавам, че мога да ѝ дам още. Не само заради допълнителните неща, на които тялото ми внезапно се оказа способно. Заради всички други, които тя предизвиква в мен. Широките ми усмивки и смехът. Безкрайната страст и желание…
И удивление.
Защото никога не съм изпитвал нещо подобно. Някоя като нея.