— Кара. — Очите му омекват, сякаш ме умолява безмълвно да му заявя, че баща му лъже безсрамно. Че всичко това са пълни глупости. Де да можех.
Вместо това преглъщам с мъка сълзите, свеждам поглед към босите си крака и осъзнавам, че никога няма да има подходящ момент за подобно признание. От самото начало ситуацията е напълно прецакана, но същевременно и вълшебна.
— Говори истината. Казва ти онова, което аз трябваше отдавна да ти споделя.
Минават няколко напрегнати секунди. Толкова напрегнати, че почти ми се приисква Ардън да се появи отнякъде и да ме спаси от изражението на Максим, което дори не смея да зърна. Ако можех някак да прескоча осъждането, болката и обидата, които несъмнено ще вгорчат всичко помежду ни, при положение че мигът на истината най-сетне е настъпил…
Когато обаче вдигам глава, за да го погледна, той излъчва единствено изумление. Лицето му е също толкова красиво и уязвимо, колкото преди няколко часа, когато двамата се любехме страстно. Очите му са разширени и стъписани. Диша учестено с разтворени устни.
— Демон.
— Да. — Гласът ми натежава от сълзи. — Предимно.
— Добре.
Преглъщам с гигантско усилие, от което трахеята ми би трябвало да се разкъса.
— Добре…?
— Какво по-точно означава това?
Зи отново обляга буза на ръката си в нетърпеливо очакване, все едно се е отбил в градската библиотека точно навреме за литературно четене.
— Онова, което си прочел в сценария на дядо ми… Вярно е.
Поне отчасти. Не е спал с баба ми, за да заплати за свободата си. Вече е бил избягал от Ада и тя е представлявала неговото наказание за постъпката му. Била е изпратена, за да го съблазни. Забременяла е с майка ми, преди той да разбере коя е наистина.
— И коя е била?
— Сукуба. Демон в тялото на жена.
— Наказанието му е било да създаде дете с демон? Това ли ми казваш?
— Отчасти… — гласът ми затихва, понеже сме на крачка от най-мрачната част от истината.
Максим стисва устни.
— Какво друго?
— Когато разбрал, че е бременна, избрал да остане. Не искал да изостави семейството си, макар това да означавало, че ще живее в заточение от всички нас. И че ще трябва да гледа безучастно, с мисълта, че рано или късно някой инкуб ще дойде за майка ми. — Долната ми устна потреперва. — И за мен.
Лицето му се зачервява. Мускулите му изопват като въжета.
Зениците му така се разширяват, че синьото почти не се вижда.
— Не.
Краткото му възклицание изразява всичко. Отказът му да повярва. Отказът да се примири. И неизбежните последствия от двете.
Чертите на Зи потръпват досущ като моите.
— Да му се не види. Лоша работа.
Макс го стрелва с поглед.
— Защо още си тук?
— Всъщност трябва да си благодарен, че не съм си тръгнал, момче. — По-възрастният мъж се изправя с въздишка. — Защото съм единственият, който би могъл да те измъкне от тая каша.
А повярвай ми, кашата е голяма. — Зи вдига високо вежди и си поглежда часовника. — Май пристигнах тъкмо навреме. Или една идея по-късно от идеалното. — Обръща се към мен: — Семейството ти знае ли?
Клатя глава.
— Не. Поне предполагам, че не знаят.
— Но скоро ще узнаят — отсича Зи без никакво колебание.
— Да — кимвам разтреперано. — Той вече е тук.
— Кой? — пита Максим.
— Ардън. Той е инкубът. Изпратен е за мен.
Очите на Максим мятат мълнии.
— Знаела си за това?
— Разбрах чак снощи — отвръщам отбранително.
— Ще те пипне само през трупа ми — изръмжава той.
Обещание, изсечено в камък.
— Вече е твърде късно — включва се Зи. — Щом сте били заедно, тя вече е нарушила личния указ на Хадес. — Царят на боговете цъква раздразнено с език и поглежда многозначително към чаршафа, увит около кръста на сина му. — Ключовият въпрос е, че човечността ѝ трябва да бъде заличена чрез внимателно контролиран разплод. Подобна простъпка се наказва жестоко. Ако разберат за това, на секундата ще ѝ подпечатат билета за Подземния свят.
Максим поема към вратата, но после се обръща. Прокарва длан по устата си.
— Това е някакво безумие.
— Разбирам — казва Зи. — Повярвай ми. Представа си нямаш с какви безумия съм се сблъсквал през годините. — Тръгва към вратата и си слага шапката. — Трябва да изпием по бира.
Тъкмо ще ти разкажа някоя и друга исто…
— Пет пари не давам за историите ти, нито за шантавите ти теории относно произхода ми, ясно?
Зи свива замислено устни.
— Слушай — подема. — Аз съм заклет романтик по природа.
Едва не врътвам очи. Ако може да се вярва на легендите, Зевс си е най-обикновен женкар.