— Цялата тази ситуация с малкото ти дяволче… — махва към мен. — Нека се обадя тук-там. Може пък да успея да оправя нещата.
Максим се засмива отсечено.
— На кого, по дяволите, ще се обадиш? На бога на Подземния свят?
— Ако искаш да знаеш, с Хадес в момента си говорим, а това невинаги е било така. Уви, не мога да кажа същото за другия ми брат. — Усмивката му се напряга. — Но ще си говорим за него някой друг път.
Максим посяга към вратата и я отваря широко.
— Вън.
— Максим — хуквам към него, тласкана от отчаяна и вероятно опасна надежда. Увисвам на ръката му и забивам пръсти в мускулите му. — Чакай — удрям го на молби. — Моля те, почакай малко.
— Какво да чакам? Не мислиш ли, че чухме достатъчно?
— Позволи му да ни помогне. — В очите ми отново запарват сълзи. Този път обаче са породени от надежда. Последната ми надежда. — Моля те. По-лошо от това не може да стане.
Съвсем правилно. По-лошо от това, здраве му кажи. Вече съм прецакана по всички възможни начини.
— Аз мога да те защитя, Кара — заявява той и гласът му омеква, сякаш Зи изобщо не присъства в сцената.
— Знам, но… — поглеждам към Зи и питам: — Наистина ли смяташ, че можеш да промениш решението им?
Той вдига рамене.
— Дори да мога, всичко си има цена.
Сърцето ми се свива.
— Каква цена?
— Тяхната. — За пръв път бръчиците на Зи се врязват в лицето му. — И моята, разбира се. Знаеш как стават тези неща. Няма да си сложа главата в торбата, за да защитя някакъв си демон, само заради черните ти очи. Редно е да получа някаква отплата.
Вбесената гримаса на Максим пак се настанява на лицето му.
— Колко благородно от твоя страна.
— Приеми услугата или я откажи, синко. Ти си този, който има какво да губи. Ако някой не застане на пътя им, любимата ти ще се озове в пламъците на вечните мъки по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Съмнявай се в думите ми, щом искаш. Но преди това я погледни в очите и ми кажи какво виждаш там.
Стисвам още по-силно ръката му и облягам глава на рамото му. Мълчалива молба, която се надявам да разбере.
— Ако реша да ти повярвам… и ако се съглася… какво ще поискаш в замяна?
Долавям достатъчно примирение в гласа на Максим и то подхранва новородената ми надежда.
— Търся те почти от десет години, Максим. Искам възможност да опозная сина си. Нанси ме лиши от детството ти. Така лиши и теб от възможността да опознаеш себе си.
Призванието си. Талантите си. Просто искам шанса да поправя това.
Напрежението, което Максим излъчва, е осезаемо и толкова силно, че бих го усетила дори двамата да не бяхме на една и съща вълна.
— Щом е решила да ме раздели от теб, значи е имала добро основание.
Лицето на Зи не трепва.
— Не се съмнявам, че го е направила с умисъл. Ала не знам дали е била добра.
— Не смей да говориш за майка ми…
— Искаш ли да ви помогна, или не? — пита Зи и отново изглежда по-скоро раздразнен, отколкото развеселен.
Поредният знак, че под костюма му се крие бог, който е свикнал да получава своето. Този факт би трябвало да ме успокои, но не се чувствам така. Защото усещам, че цената му ще е по-висока от шанса да опознае отдавна изгубения си син.
Твърде съм зряла и съм прочела прекалено много книги, за да се доверя на думите му. Сигурна съм, че има и друго. Обаче не събирам смелост да го попитам направо и да рискувам помощта, която ни предлага.
Максим ме прегръща през раменете и ме притиска настойчиво към себе си. Жестът е колкото нежен, толкова и собственически. Дано означава, че е готов да направи всичко, за да ме задържи близо до себе си. Дори ако се наложи да допусне един непознат в живота си, за да опази моя.
— Е, какво решаваш? — натъртва Зи и потропва с крак по пода.
Максим стисва зъби.
— Ако това е условието ти, тогава се обади където трябва.
Зи кимва.
— Добре. Ще направя необходимото, но докато не науча повече, тя остава под твоя защита. Няма да нося отговорност, ако междувременно я сполети нещо.
Максим ме притиска още малко към себе си.
— Ще се грижа за нея.
Сгушвам се в Максим като жест, че вярвам на всяка негова дума. Че му вярвам безрезервно. В замяна получавам прилив от неговата енергия — топла, силна и целенасочена. Точно от това се нуждая в момента. Ето заради какво се противопоставих на семейството си. Заради този мъж, този полубог, който държи в ръцете си всяка частица от сърцето ми, всеки сантиметър от душата ми и всяка минута от живота ми.