След това те тръгнаха, за да направят някои необходими приготовления, а аз останах сам в стаята си, за да нахвърлям някои бележки. По едно време отвън дочух забързани стъпки. Някой силно почука и отвори вратата със замах. Бързо се изправих на крака, за да поискам обяснения от съответната невъзпитана личност заради дебелашкото й поведение, ала с радост преглътнах «конското си евангелие», защото в стаята нахълта… моят стар добър приятел Крюгер Бей. Той ме притисна до гърдите си с все сила и извика:
— На вас отново тук в Тунис?! Никой не бивал помислят, че възможно е таквоз тъй бързо присъствие.
— Да стана по-бързо, отколкото си мислех и аз самият — отвърнах му като разтърсих неговата десница. — Идвате да ни посетите. Откъде знаете, че вече пак сме тук? Навярно са ви показали конете, които доведохме, а?
— Да, да, затуй предположил сме, че и вий тук.
— Разбира се. Харесват ли Ви животните?
— Великолепни! При сигурността на най-чистата раса, никой всъщност не могат ги плати.
— Да, чистокръвна порода, на която не е възможно да й се определи цената.
— И как сте влезли в притежание тез’ коне?
— Ще Ви разкажа всичко. Но преди това ми обяснете как стана така, че и вие се намирате вече тук! Предполагах, че присъствието Ви при улед аярите ще е необходимо за по-продължително време.
— Туй необходимост съм освободен с бърз действия и мигновен вмешателство при улед аюните, тъй че защита не било им време.
На своя класически немски той ми разказа, че прочел и повярвал на забележката ми в писмото, че още през онази нощ ще бъда на свобода. Въпреки всичко незабавно тръгнал на път, за да ни освободи в случай на нужда. Улед аюните се намирали все още в онази У ади, от която междувременно ние бяхме избягали. Още от по-рано те били взели решение да я напуснат, обаче бягството ни осуетило намеренията им. Понеже шейхът им ни беше преследвал чак до Хамамет заедно с неколцина от най-добрите си войни, те е трябвало да го чакат в У ади. Крюгер Бей е разполагал с всичките си ездачи, както и с войните на улед аярите и следователно далеч е превъзхождал противниците си. Обсадил ги в У ади така, че се видели принудени да се предадат без съпротива. Взел бързо решение и нападнал още две подразделения на племето като победил и тях. Тогава аюните съвсем нямало как да не платят високата кръвнина на аярите, една работа, която не можело да се свърши само за един или за няколко дни.
Но присъствието на Крюгер Бей не било необходимо. За всеки случай той оставил там два ескадрона, а с другите войскови части се върнал в Тунис, където след пристигането си научил, че сме били в Бардо и сме предали там конете. Естествено той предположил, че се намираме в страноприемницата, където бяхме живели и по-рано, и побързал да ни посети.
Тъй като искахме да тръгнем още през следобеда на следващия ден, то трябваше още днес да поискаме необходимите сведения от властите, за да допълним всички липсващи ни данни в документите по убийството на Смол Хънтър, с които разполагахме. За Крюгер Бей този въпрос бе достатъчно важен, за да го представи пред пашата Мохамед ас Садок, владетеля на Тунис. И го направи незабавно. После получихме покана да се явим при представителя на Съединените щати и още преди да се свечери притежавахме вече такива официално издадени и заверени документи, които неминуемо щяха да докарат на двамата Мелтън смъртно наказание.
Вечерта прекарахме в Бардо при моя стар приятел. Той с радост би ни задържал у дома си по-дълго на гости, ала и сам бе принуден да признае, че ни беше невъзможно да изпълним неговото желание.
Параходът пристигна на следващия ден. Крюгер Бей не се лиши от удоволствието да ни придружи до пристанището. Даже се качи с нас на борда, за да се увери, че сме добре настанени. После се сбогувахме и корабът ни понесе подир двамата избягали престъпници.