Сандъл започна да прибягва до свиреп десен удар в тялото, който създаваше впечатлението, че Кинг яде страшен бой, и само старите познавачи на бокса можеха да оценят ловкото допиране на Кинг в лявата ръкавица до бицепса на противника тъкмо преди нанасянето на удара. Вярно е, че всеки път ударът попадаше в целта, но всеки път това допиране до бицепса отнемаше от силата му. В деветия рунд три пъти в една и съща минута полусвитата дясна ръка на Кинг излетя към челюстта на противника му; три пъти тялото на Сандъл се просваше с цялата си тежест на пода. Всеки път той използуваше полагащите му се девет секунди и едва тогава се изправяше, замаян и оглушен, но все още силен. Загубил бе доста от стремителноста си и вече не пилееше толкова сили. Биеше се мрачно, но все още продължаваше да залага на главното си достойнство — на Младостта. Главното достойнство на Кинг беше опитът. Откакто жизнеността му започна да намалява, а силите взеха да му изневеряват, той ги замени с хитрост, с умение, почерпано от схватките в течение на много години, и с грижливо пестене на силите. Беше се научил не само да не прави излишни движения, но и да кара противника да пилее своите сили. Непрестанно с лъжливи движения на краката, ръцете и тялото той продължаваше да принуждава Сандъл да отскача, да се гмурка и да се отклонява. Кинг си почиваше, но не даваше нито миг почивка на Сандъл. Това беше стратегията на Старостта.
В началото на десетия рунд Кинг започна да спира нападенията на противника си с ляв прав в лицето.
Сандъл стана по-предпазлив и взе да се прикрива с лявата ръка, сетне се гмуркаше и с размах нанасяше дясно кроше в главата. Този удар попадаше твърде високо, за да бъде много опасен, но когато Сандъл му го нанесе за първи път, Кинг изпита старото познато чувство, сякаш някакво черно було обгръщаше съзнанието му. Само миг, може би дори само за нищожно деление от този миг, животът секна у него. В един момент той видя противника и белите напрегнати лица зад него да изчезват от полето на зрението му; в следващия момент отново видя и противника, и лицата зад гърба му. Сякаш беше заспал за миг и току-що пак бе отворил очи, но този миг на безсъзнание беше толкова микроскопично кратък, че той не бе имал време да падне. Зрителите го видяха да залита и да подгъва колене, а след това да се съвзема, да навежда ниско брада и да закрива с лявото си рамо.
Сандъл повтори този удар няколко пъти, държейки Кинг в полузашеметено състояние, но след това старият боксьор си изработи начин на отбрана, който служеше същевременно и за контранападение. С лъжливо движение на лявата ръка Кинг отвлече вниманието на противника, после отстъпи половин крачка и в същия миг нанесе с все сила ъпъркът с дясната. Ударът бе пресметнат толкова точно, че се стовари върху лицето на Сандъл тъкмо когато то съвсем се бе навело при гмурването; Сандъл подхвръкна нагоре и се стовари по гръб, удряйки си главата и рамената в пода. Кинг сполучи да го повали по същия начин два пъти, а след това се развихри и с град от удари притисна противника си към въжетата. Той не даваше на Сандъл възможност! нито да си поеме дъх, нито да се овладее, а сипеше удар след удар, докато зрителите наскачаха прави и във въздуха екна непрекъснат рев на одобрение, Но Сандъл обладаваше ненадмината сила и издръжливост и успя да се задържи на крака. Нокаутът изглеждаше неизбежен и един полицейски капитан,, уплашен от страхотния бой, се изправи до ринга, за да спре борбата. Гонгът извести края на рунда а Сандъл се затътри към своя ъгъл, уверявайки капитана, че е здрав и читав. За да докаже това, той се преметна два пъти презглава назад и полицейският капитан се отказа от намерението си.