Миро побесня, че вече го е преценила толкова добре и толкова безмилостно. Не беше справедливо — изобщо не си беше представял така автора на епохалната Класификация на Демостен.
— Не мисля, че целият свят се върти около моите разочарования! А пък ти идваш на моя кораб и си въобразяваш, че можеш да управляваш нещата вместо мен!
Точно това го дразнеше, не думите й. Тя бе права — думите й не означаваха нищо. Поведението й бе онова, което го вбесяваше, самоувереността й. Той не беше свикнал да среща хора, които не го гледат с ужас и съжаление.
Тя седна до него. Той се извъртя със стола си, за да я погледне в очите. Валънтайн, от своя страна, не извърна поглед. Тя наистина оглеждаше съвсем безсрамно цялото му тяло, преценяваше го безстрастно.
— Той ми каза, че си корав. Каза, че си превит, но не прекършен.
— Психоаналитик ли искаш да ми бъдеш?
— Ти да не искаш да сме врагове?
— А трябва ли?
— Не, както не можем да сме лекар и пациент. Андрю не ме е пратил, за да те лекувам. Прати ме, за да ми помогнеш.
Ако не искаш, твоя работа. Ако го направиш, чудесно. Нека първо ти изясня някои неща. Използвам всяка минута за писане на подривна пропаганда, за да предизвикам общественото мнение в Стоте свята и колониите им. Опитвам се да настроя хората срещу решението на Междузвездния конгрес да изпрати флотилията срещу Лузитания. Твоя свят, не моя, трябва да уточня.
— Брат ти е там.
Той нямаше намерение да я остави да се представя за пълна алтруистка.
— Да, и двамата имаме близки там. И двамата имаме причини да запазим пекениносите от унищожение. И двамата знаем, че Ендър е занесъл Царицата на кошера в твоя свят, така че, ако Междузвездният конгрес постигне своето, две космически нации ще бъдат унищожени. Залозите са твърде големи и аз вече правя всичко, което е по силите ми, за да спра флотилията. И така, ако няколко часа, прекарани с теб, ще ми помогнат, може би си струва да жертвам част от времето, определено за писане. Нямам обаче намерение да загубя нито минута в опасения дали ще те засегна, или не. Така че, ако смяташ да ми се противопоставяш, можеш да си останеш със здраве и да ми дадеш възможност да си върша работата.
— Андрю каза, че си най-добрият човек, когото някога е познавал.
— Тази представа си е създал, преди да ме види как отглеждам три невъзможни варварчета. Както разбирам, майка ти има шест.
— Точно така.
— И ти си най-големият.
— Да.
— Лошо. Родителите често допускат най-тежките си грешки с първото дете. Тогава знаят най-малко и се опасяват най-много, така че вероятността да грешат е най-голяма и най-упорито вярват, че са прави.
На Миро никак не му хареса тази жена да си вади такива прибързани заключения за майка му.
— Тя изобщо не е като теб.
— Разбира се. — Валънтайн се наведе напред. — Е, реши ли?
— Какво да реша?
— Ще работим ли заедно, или ще зарежеш трийсет години от човешката история на произвола на съдбата?
— Какво искаш от мен?
— Новини, разбира се, факти, които не мога да изтегля от компютъра.
— Новини за какво?
— За теб. За прасенцата. За теб и прасенцата. Цялата тази история с Лузитания и флотилията започна с теб и тях все пак. Защото вие се намесихте в техния…
— Ние само им помогнахме.
— О, пак ли се изразих неподходящо?
Миро я изгледа гневно. Макар да съзнаваше, че има право — той наистина бе прекалено докачлив. Думата „намесвам се“, употребена в научно изказване, носеше почти неутрално значение. Означаваше, че той е предизвикал промени в културата, която е изучавал. И ако от това имаше отрицателни последици, те бяха само защото бе изоставил научната си безпристрастност — бе започнал да се отнася с пекениносите като с приятели. Затова определено носеше вина. Не, не вина — той се чувстваше горд, че е извършил този преход.
— Доизкажи се — подкани я той.
— Това се случи, защото ти наруши закона и прасенцата започнаха да отглеждат амарант.
— Вече не.
— Да, каква ирония, нали? Десколадата се разпространи и унищожи всички сортове амарант, които сестра ти създаде за тях. Така твоята намеса остана без последици.
— Напротив — възрази Миро. — Те започнаха да се ограмотяват.
— Да, знам. И нещо повече, те избират. Какво да учат и какво да правят. Ти им дари свобода. И аз одобрявам с цялото си сърце постъпката ти. Само че моята задача е да опиша историята ти за хората от Стоте свята, а те може и да не видят нещата в тази светлина. Затова искам да ми разкажеш точно защо и как наруши закона и се намеси, в света на прасенцата и защо правителството на Лузитания предпочете да се опълчи срещу Конгреса, вместо да те изправи на съд за престъпленията ти.