Миро се взря изпитателно в лицето й, любопитен да види как приема току-що узнатото. Първоначалната уплаха бе изчезнала. Тя отново се беше овладяла; мислеше.
— Ето какво смятам аз — продължи той. — Мисля, че независимо колко е отвратителен Конгресът, независимо какви зловредни планове кроят, тази флотилия може да означава спасение за човечеството.
Валънтайн отговори замислено, подбирайки внимателно думите си. Миро остана доволен — тя не беше от този тип хора, които противоречат, без да мислят. Бе способна да се учи.
— Разбирам, че ако събитията потръгнат в една насока, има възможност да дойде и такъв момент… но това е много малко вероятно. Преди всичко, много малко вероятно е Царицата на кошера да построи космически кораби, които да пренесат Десколадата извън Лузитания.
— Ти познаваш ли Царицата на кошера? Разбираш ли я?
— Дори тя да го постигне, майка ти и сестра ти работят върху проблема, нали? Докато стигнем Лузитания, докато флотилията стигне Лузитания, те може да са открили начин да ограничат Десколадата веднъж завинаги.
— А ако го открият, дали ще го използват?
— Защо не?
— Как могат да унищожат всички вируси? Десколадата е неотменна част от жизнения цикъл на пекениносите. Когато телесната форма на пекениноса умре, вирусът му помага да се трансформира в дървесната форма, която прасенцата наричат трети живот. И само в третата форма, дървесната, мъжките пекениноси могат да оплодят женските. Ако вирусът изчезне, те няма да могат вече да преминават в третата форма и това поколение прасенца ще е последно.
— Това не прави задачата ни невъзможна, а само по-трудна. Майка ти и сестра ти просто трябва да открият начин за неутрализиране на Десколадата в човешкото тяло и растенията, които са ни нужни за прехрана, без да се нарушава функцията й за трансформиране на пекениносите във възрастни форми.
— И всичко това само за петнайсет години? Не е много вероятно.
— Но не е и невъзможно.
— Да, има известен шанс. И на базата на този шанс ти искаш да спреш флотилията?
— флотилията е изпратена да унищожи Лузитания, независимо дали контролираме Десколадата, или не.
— Пак повтарям, мотивите на правителството не са от значение. Независимо от подбудите унищожението на Лузитания може да се окаже единствената сигурна защита за останалата част от човечеството.
— Аз твърдя, че не си прав.
— Ти си Демостен, нали? Андрю ми го каза.
— Да.
— Значи ти си измислила Класификацията на чуждоземните. Утленингите са чужденци от собствения ни свят. Фрамлингите са чужденци от нашия вид, но от друг свят. Раманите са чужденци от друг вид, но способни да комуникират с нас, да съжителстват с нас. Последни са варелсе; какво са те?
— Пекениносите не са варелсе. Нито Царицата на кошера.
— Да, но Десколадата е. Варелсе. Чужда форма на живот, способна да унищожи човечеството…
— Освен ако не успеем да я обуздаем…
— …с която е невъзможно да общуваме, с която не можем да съжителстваме. Ти си тази, която казва, че в такъв случай войната е неизбежна. Ако някой чужд вид изглежда склонен да ни унищожи и не можем да общуваме с него, не можем да го разберем, ако не можем да го отклоним от пътя му към нас с мирни средства, тогава всички действия с цел предпазването ни от него, включително пълното унищожение на чуждия вид, са оправдани.
— Да.
— Какво ще стане тогава, ако трябва да унищожим Десколадата, но не можем да го направим, без да унищожим всички пекениноси, Царицата на кошера и всички човешки същества на Лузитания?
За изненада на Миро очите на Валънтайн се наляха със сълзи.
— Значи в това си се превърнал.
Тази реплика обърка Миро.
— Кога станах тема на тази дискусия?
— Ти си обмислил всички възможности за бъдещето, добри и лоши, и въпреки това си избрал само тази, в която загърбваш всичките си морални убеждения, в която всеки, когото ти и аз обичаме, трябва да бъде унищожен.
— Не съм казал, че харесвам тази възможност…
— И аз не съм. Казах само, че си се подготвил само за този сценарий. Само че аз не съм. Аз избирам възможността, в която има някаква надежда. Избирам да живея в свят, в който майка ти и сестра ти ще открият начин да обуздаят Десколадата; свят, в който Междузвездният конгрес ще бъде реформиран или сменен; свят, в който никой няма да притежава нито властта, нито желанието да унищожи един цял вид.
— Ами ако грешиш?
— Имам предостатъчно време за отчаяние, преди да умра. Ти обаче не търсиш ли всеки повод за песимизъм? Мога да разбера какво те подтиква към това. Андрю ми разказа, че си бил красив (и все още си, знаеш ли?) и че загубата на пълния контрол върху тялото ти те е наранила дълбоко. Други губят много повече от теб, без да развият такова черногледство.