Изведнъж тя почувства допира на нечии ръце — ръцете на баща й; той я вдигна. По лицето й, по голата кожа на тялото й заваляха сълзите на баща й.
— Ти си жива — заговори той. — Богоизбрана моя, обичана моя, дъще моя, живот мой. Величествено ярка, ти пак блестиш.
По-късно тя щеше да разбере, че по време на изпитанието се е наложило баща й да бъде завързан със запушена уста; че когато се беше качила върху статуята и бе опитала да пререже гърлото си на меча, той се хвърлил толкова силно напред, че се катурнал със стола и ударил главата си в пода. Това се считаше за голяма благосклонност от страна на боговете, защото така не беше станал свидетел на ужасното й падане от статуята. Той плакал за нея през цялото време, докато лежала в безсъзнание. А после, след като се беше свестила и бе започнала да следи жилките на дървото, той първи се досетил какво означава това.
— Вижте — прошепнал. — Боговете й зададоха задача. Боговете й говорят.
Останалите познали знака доста по-късно, защото досега не бяха виждали някой да следи дървесинни жилки. Това не беше записано в „Каталога на божествените гласове“: чакане до вратата; броене през пет; броене на предмети; проверка за случайни убийства; самоизтръгване на нокти; раздиране на собствената кожа; самоскубане; дране по камъни; самоизбождане на очи — всичко това бяха известни задачи от боговете, ритуални действия, с които богоизбраните пречистваха душите си, та боговете да могат да изпълнят разума им с мъдрост. Никой досега не беше чувал за „следене на дървесинни жилки“. Баща й обаче разбра какво прави, назова го и го прибави към „Каталога на божествените гласове“. То завинаги щеше да носи името й, Хан Цинджао, като първата, избрана от боговете да извърши този ритуал. Това я правеше много важна личност.
А също и необичайната й находчивост в търсенето на начини да изчисти ръцете си, а по-късно и да се самоубие. Много бяха опитвали да изтрият ръце в стените, разбира се, а също и в дрехите си. Ала търкането на ръцете, за да създаде висока температура и да стопи лойта, се приемаше като нещо изключително рядко и остроумно. И докато блъскането на глава в стената беше нещо обичайно, катеренето по статуи и приземяването на глава бе извънредно рядко срещано. И никой, който го беше пробвал, не бе проявил воля да държи ръце зад гърба си толкова дълго. Целият храм говореше за това, а скоро слухът се разпространи из всички храмове на Път.
За Хан Фейдзъ, разбира се, беше голяма чест дъщеря му да е толкова силно обладана от боговете. И разказът за състоянието му, подобно на лудост, докато тя опитвала да се самоубие, се разпространи също толкова бързо и трогна много сърца.
— Той може да е най-великият от богоизбраните — говореха за него, — но обича дъщеря си повече от живота.
Това ги караше да го обичат толкова, колкото го почитаха. Тогава започна да се говори и за вероятната божественост на Хан Фейдзъ.
— Той е достатъчно велик и силен, та боговете да се вслушат в думите му — говореха онези, които го боготворяха.
Освен това толкова обича народа на Път, че постоянно се стреми да върши добро. Не подобава ли това поведение на един истински бог?
Разбира се, невъзможно бе да се реши в момента — никой не можеше да бъде обявен за бог дори само на едно село, камо ли на цял свят, докато не умре. Как може да се прецени дали е бог, ако не се познава целият му живот, от началото до самия му край?
Тези разговори стигаха до ушите на Цинджао все по-често, докато растеше, и знанието, че баща й може да бъде обявен за бог на Път, се превърна в една от пътеводните светлини в живота й. Ала в момента, и завинаги в спомените й, най-важно за нея бе това, че именно неговите ръце бяха вдигнали натъртеното й и сгърчено тяло и го бяха отнесли в леглото, където да оздравее; че точно неговите топли сълзи бяха покапали по тръпнещата й от студа кожа; че неговият глас бе пошепнал красивите, прочувствени думи на древния език:
— Обичана моя, моя Величествено ярка, никога не отне май блясъка от живота ми. Каквото и да става, никога не се наранявай, иначе със сигурност ще умра и аз.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДЖЕЙН
— Толкова много от твоя народ стават християни. За почват да вярват в бога, донесен от човеците.