— Точно така работят ансибалите — вметна истинският Миро.
Валънтайн го погледна изпитателно. Защо веднъж говореше със собствения си глас, а друг път — чрез компютъра? Беше ли програмата под негов контрол, или не?
— В основата на ансибалите стои това — продължи компютърният образ, — че ако сложиш един мезон в магнитно поле, ако го разделиш и отдалечиш двете части на каквото си искаш разстояние, филотичните нишки все още ще ги свързват. И тази връзка е моментална. Ако едната половина се завърти или започне да вибрира, движението се предава по връзката между тях и може да се отчете при другата половина в същия момент. За предаването на промяната по цялата дължина на филотичния лъч не е необходимо практически никакво време. Никой не знае защо е така, но всички са доволни, че става. Без ансибалите не може да съществува смислена комуникация между отделните човешки светове.
— По дяволите, то и сега няма смислена комуникация — възкликна Якт. — И ако не бяха ансибалите, сега никакви войски нямаше да отиват към Лузитания.
Валънтайн не слушаше съпруга си. Тя наблюдаваше Миро. Този път забеляза как движи устни, леко, безшумно. Нямаше съмнение — след като той даде мълчаливата си команда, компютърният образ отново заговори. Той наистина подаваше команди. Колко абсурдно бе да си помисли друго — кой друг можеше да управлява компютъра?
— Има си зависимост — продължи образът от дисплея. — Колкото по-сложна е структурата, толкова по-бърз е отговорът на промяната. Сякаш колкото по-малка е една частица, толкова е по-„глупава“, затова по-бавно възприема факта, че вече е част от друга структура.
— Сега приписваш човешки качества на неодушевени предмети — отбеляза Валънтайн.
— Може би да, може би не — каза Миро.
— Човешките същества са организми — продължи компютърният образ. Човешките филотични връзки обаче надминават връзките на всяка друга форма на живот.
— Сега повтаряш теории, дошли от Ганг още преди хиляда години. Никой не е успял да получи задоволителни резултати от тези експерименти.
Някои учени — индуси, всичките дълбоко религиозни — твърдяха, че са успели да докажат, че човешките филотични връзки, за разлика от тези на останалите организми, не се вплитат директно във филотичиата връв на планетата. Твърдяха, че лъчите на отделните човешки индивиди се събират с лъчите на други човеци, най-често на роднини, но понякога и между учители и ученици или близки сътрудници — включително самите учени. Гангеанците заключаваха, че тази разлика между човеците и останалите организми доказва, че душите на някои хора са издигнати буквално на по-висше ниво, по-близко до съвършенството. Вярваха, че усъвършенстващите се се сливат в едно цяло, както всички живи същества представляват едно цяло с вселената.
— Всичко това е много интересно и мистично, но никой освен религиозните индуси не го приема насериозно.
— Аз го приемам — заяви Миро.
— Всеки има право на мнение — вметна Якт.
— Не от религиозна — уточни Миро. — От научна гледна точка.
— Имаш предвид метафизиката, нали? — попита Валънтайн.
Този път отговори компютърният образ на Миро:
— филотичните връзки между хората се променят по-бързо от всички останали и гангеанските учени доказаха, че се влияят от човешката воля. Ако си силно привързан емоционално към близките си, филотичните ви лъчи ще се преплетат и вие ще станете едно цяло по същия начин, както са свързани атомите в молекулата.
Доста съблазнителна идея — Валънтайн си го бе помислила още първия път, когато я чу, може би преди около две хиляди години, когато Ендър Говореше от името на един убит революционер от Минданао. Тогава двамата се впуснаха в размисли дали според тази теория те ще се окажат слети, като брат и сестра. Чудеха се дали между тях е съществувала такава връзка като деца и дали тя е продължила и след заминаването на Ендър за военното училище, когато се бяха разделили за години наред. Ендър много хареса идеята, Валънтайн също, но след този разговор те никога вече не засегнаха темата. Понятието за филотичните връзки между хората бе останало в отдела за красиви идеи в спомените й.
— Хубаво е да си представиш, че метафората за човешкото единство може да има и физическо покритие — призна тя.
— Слушайте! — подкани ги Миро; очевидно не възнамеряваше да загърби идеята като поредната красива илюзия.
Компютърният образ заговори отново:
— Ако гангеанците са прави, тогава, щом един човек избере да се свърже с друг, когато се посвети на една общност, това не е просто социално явление. То представлява и физичен процес, филотите, най-малките и неделими материални частици (ако можем да наречем нещо без маса и инерция материално), реагират и се подчиняват на човешката воля.