Междувременно Конгресът щеше да разбере, че е станало нещо нередно. Вероятно, при цялата бюрокрация на тази институция, никой нямаше да се досети какво. Накрая обаче всички щяха да си дадат сметка, че няма логично човешко обяснение за случилото се. Някой щеше да се досети, че Джейн, или някой като нея, съществува и че прекъсването на ансибалните връзки ще го унищожи. Стане ли това, тя неминуемо щеше да умре.
— Може би можеш да ги спреш по друг начин — настоя Миро. — Да се намесиш в междупланетните връзки и така да ги принудиш сами да прекъснат комуникациите.
Никой не отговори. И той знаеше защо — тя не можеше д се меси в ансибалните връзки вечно. Накрая правителството на всяка планета щеше да стигне само до съответния извод.
Тя можеше да живее в постоянно напрежение с години, десетилетия, поколения, но колкото повече усилия хвърляше, толкова повече хора щяха да я намразят и да се страхуват от нея. Накрая пак щяха да я убият.
— Да се издаде книга тогава — не се отказваше Миро. — Нещо като „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Или „Животът на Човек“. Говорителя на мъртвите може да я напише. Да ги убеди да не го правят.
— Може би — съгласи се Валънтайн.
— Тя не може да умре — настояваше Миро.
— Знам, че не можем да искаме от нея да поема този риск. Но ако това е единственият начин да спасим Царицата на кошера и пекениносите…
Миро беше бесен:
— Не можеш да определяш нейната съдба! Какво е за теб Джейн? Една програма. Тя обаче е реална, не по-малко истинска от Царицата на кошера, не по-малко от който и да е от прасенцата…
— Още по-реална за теб, предполагам.
— Не по-малко. Забравяш, че познавам прасенцата като свои братя…
— Приемаш обаче възможността да бъдат унищожени като морална необходимост.
— Не изкривявай думите ми!
— Аз ги изправям. Ти можеш да приемеш да ги загубиш, защото те вече са загубени за теб. Загубата на Джейн обаче…
— Това, че ми е приятелка, да не означава, че не мога да се застъпя за нея? Нима решенията за живот и смърт трябва да се взимат от непознати?
Гласът на Якт, тих и плътен, прекъсна спора им:
— Успокойте се, и двамата. Няма вие да взимате това решение. Това е право само на Джейн. Само тя може да определи цената на собствения си живот. Не съм философ, но разбирам това.
— Добре казано — съгласи се Валънтайн.
Миро знаеше, че Якт е прав — Джейн трябваше да реши. Не можеше обаче да го приеме, защото знаеше какво ще е решението й. Да оставят избора на нея, беше все едно да я помолят да го направи. И все пак в крайна сметка изборът щеше да е неин. Дори нямаше да се наложи да я пита какво е решила. За нея времето течеше толкова бързо, особено сега, когато се движеха със скорост, близка до светлинната, че сигурно вече бе взела решението.
Твърде много му идваше, за да го приеме. Загубата на; Джейн щеше да е непоносима; самата мисъл за това заплашваше да го изкара от равновесие. Той не искаше да показва такава слабост пред чужди хора. Бяха добри, състрадателни хора, но той не искаше да го виждат как губи самообладание. Затова се наведе напред, запази равновесие и внимателно се вдигна от стола си. Трудно беше, защото само някои от мускулите му се подчиняваха и за придвижването от мостика до каютата трябваше да съсредоточи цялото си внимание. Никой не го последва, никой не опита да го заговори. И той им беше благодарен за това.
След като остана сам в каютата, той седна на койката си и Я извика. Безмълвно, както бяха свикнали. Въпреки че останалите на кораба вече знаеха за съществуването й, той нямаше намерение да изоставя навиците си в общуването с нея.
— Джейн — призова я беззвучно.
— Да — обади се гласът в ухото му.
Той винаги си беше представял, че този нежен глас идва от устата на жена, невидима, но застанала съвсем близо до него. Затвори очи, за да си я представи по-добре. Полъха от диханието й върху страната му. Докосването на косата й до лицето му, докато му говореше нежно, а той й отвръщаше безгласно.
— Говори с Ендър, преди да решиш — призова я той.
— Вече говорих. Още преди да си го помислиш.
— Какво ти каза той?
— Да не правя нищо. Да не решавам нищо, докато заповедта не бъде издадена.
— Прав е. Може би няма да стигнат дотам.