— Може би. Може би на власт ще дойдат нови хора с нови политически виждания. Може би тези хора ще променят решението си. Може би пропагандата на Валънтайн ще успее. Може би във флотилията ще избухнат размирици.
Последното бе толкова невероятно, че Миро веднага разбра — Джейн бе сигурна, че заповедта ще бъде издадена.
— След колко време? — попита.
— флотилията трябва да пристигне след петнайсетина години. Година или по-малко след като тези два кораба достигнат планетата. Така го изчислих. Заповедта ще бъде изпратена преди това. Може би шест месеца преди пристигането на войската; което ще е около осем часа корабно време, преди флотилията да премине от светлинна към нормална скорост.
— Не го прави — замоли я Миро.
— Още не съм решила.
— Напротив. Решила си да го направиш.
Тя не отговори.
— Не ме изоставяй.
— Аз никога не изоставям приятелите си, ако не се налага.
Някои хора наистина постъпват така, но аз не.
— Просто недей — повтори той.
Заплака. Можеше ли тя да го види, да го почувства някак си от кристалчето в ухото му?
— Ще опитам.
— Намери друг начин. Измисли друго, за да ги спреш. Измисли начин да излезеш от филотичната мрежа, за да не могат да те убият.
— Така каза и Ендър.
— Направи го тогава!
— Мога да потърся такъв начин, но не се знае дали съществува.
— Трябва да съществува!
— Точно затова понякога се питам дали съм жива, или не. Вие, живите същества, мислите, че ако желаете нещо много силно, то ще се случи. Че ако го искате с цялото си сърце, то ще стане.
— Как можеш да търсиш нещо, ако не вярваш, че съществува?
— Независимо дали търся, или не, аз не се разсейвам или отегчавам, както се случва при хората. Ще опитам да измисля нещо.
— Помисли и за друго. Помисли върху това, каква си всъщност. Как работи разумът ти. Не можеш да откриеш начин да спасиш живота си, ако не знаеш как си се родила. А веднъж разбереш ли себе си…
— Тогава може да направя собствено копие и да го запазя някъде.
— Може би.
— Може би.
Той обаче знаеше, че тя не го вярва; не го вярваше и той. Тя съществуваше във филотичната мрежа на ансибалите; можеше да пази паметта си във всеки компютър на вселената, но нямаше къде да съхрани себе си, не и при положение че имаше нужда от филотичните връзки, за да съществува.
Освен ако…
— Какво мислиш за „третия живот“ на Лузитания? Дърветата и прасенцата комуникират филотично, нали?
— Не е същото. Това не е цифрова информация. Те не са кодирани както ансибалите.
— Може да не е цифрова, но информацията се предава по някакъв начин. По филотичен път. Царицата на кошера също — тя комуникира с бъгерите по този начин.
— Но комуникацията й с тях не е мрежова. Те са свързани с нея едностранно.
— Откъде можеш да си сигурна, че няма да стане, след като не знаеш дори как си устроена самата ти?
— Добре. Ще обмисля въпроса.
— Мисли усилено.
— Познавам само един начин за мислене.
— Исках да кажа да му отделиш повече внимание.
Тя можеше да мисли по различни проблеми едновременно, но съществуваха приоритети, различни нива на внимание. Миро не искаше размислите й върху собствената й природа да се извършат на някое ниско равнище на вниманието й.
— Ще му отделя.
— Значи ще помислиш. Нали?
Тя запази мълчание за известно време. Отначало той реши, че разговорът е приключил. Опита да си представи какъв би бил животът му в това тяло, но без Джейн. Можеше да я загуби още преди да пристигнат на Лузитания. И в такъв случай това пътуване щеше да се окаже най-ужасната грешка в живота му. Пътувайки със скоростта на светлината, той пропускаше трийсет години планетно време. Трийсет години, които можеше да прекара с Джейн. След толкова време може би щеше да приеме по-лесно загубата й. Да я загуби сега обаче, само няколко седмици след като я бе срещнал… Обзе го самосъжаление. Очите му се изпълниха със сълзи.
— Миро.
— Какво?
— Как можеш да мислиш за нещо, за което никой досега не е мислил?
Отначало той не разбра.
— Миро, как мога да измисля нещо, което не е логично заключение от фактите, които хората вече са си обяснили и описали някъде?
— Ти постоянно мислиш за всякакви неща.
— Опитвам се да си представя нещо невъобразимо. Опитвам се да намеря отговори на въпроси, които хората никога не са си задавали.
— Можеш ли да го направиш?
— Ако не мога да измисля нещо оригинално, това означава ли, че съм само една компютърна програма, излязла от контрол?
— По дяволите, Джейн, повечето хора не успяват да измислят нищо оригинално през целия си живот. — Той се изсмя тихо. — Това означава ли, че са само спуснали се дърветата маймуни, излезли от контрол?