— Съжалявам.
— Няма защо.
— Не казвай на Якт — прошепна той.
— Няма нищо за казване. Добре си поговорихме.
Тя стана и излезе, като внимателно затвори вратата след себе си. Той бе добро момче. Харесваше й, че се интересува от мнението на Якт за него. А и какво означаваха за тях неговите сълзи на самосъжаление? И тя плачеше понякога. Тъгата, напомни си Валънтайн, е най-вече израз на самосъжаление у скърбящия.
ПЕТА ГЛАВА
ЛУЗИТАНСКАТА фЛОТИЛИЯ
— Ендър казва, че когато военната флотилия на Междузвездния конгрес ни достигне, ще унищожи този свят,
— Интересно.
— Не се ли боиш от смъртта?
— Ние нямаме намерение да сме тук, когато пристигнат.
Цинджао не беше вече малко момиченце, криещо разкървавените си ръце. В момента, в който доказа, че е богоизбрана, животът й се промени и десет години след този ден тя вече приемаше гласа на боговете и ролята, която получаваше от това в обществото. Научи се да приема привилегиите и даровете, дадени й всъщност като израз на почит към боговете; както я учеше баща й, тя не се възгордяваше, а напротив — ставаше все по-скромна след всяко, все по-тежко бреме, с което хората и боговете я товареха.
Приемаше задълженията си сериозно и намираше радост в тях. През последните десет години бе преминала през усилен, мъчителен процес на обучение. Тялото й се оформи и тренира в компанията на други деца — с тичане, плуване, яздене, бой с; мечове, бой с пръчки, бой с кости. Заедно с другите деца тя запаметяваше езици — Старк, общия междузвезден език, който се използваше в компютрите; древнокитайски, на който се пееха древните песни и който се пишеше с красиви йероглифи върху оризова хартия или фин пясък; и новокитайски, използван в ежедневни разговори и изписван с обикновени букви, върху проста хартия или пръст. Никой освен самата Цинджао не се изненадваше от това, че учеше езиците много по-лесно, бързо и цялостно от останалите деца.
Другите учители я обучаваха отделно. Така тя усвои естествените науки и историята, математиката и музиката. Всяка седмица прекарваше половин ден с баща си, показваше му какво е научила и изслушваше мнението му. Похвалите му я караха да се връща в стаята си, танцувайки от радост; дори лекият му упрек я принуждаваше да прекарва часове в проследяване на дървесинни жилки по дъските на пода в класната си стая, докато не се почувства отново достойна да се завърне към учението.
Друга част от обучението й бе изключително нейна тайна. Тя наблюдаваше как баща й успява да отлага ритуалите на почит към боговете. Знаеше, че когато боговете изискват от човек да изпълни ритуала на пречистване, нуждата да се подчиниш е неустоима. И въпреки това баща й по някакъв начин й устояваше — поне достатъчно дълго, за да може винаги да изпълнява ритуалите насаме. Цинджао жадуваше да има такава сила и затова започна да я възпитава у себе си. Когато боговете я караха да се чувства потискащо недостойна и очите й започнеха да търсят по-тъмни жилки по дъските или изпитваше нужда да измие непоносимо мръсните си ръце, тя изчакваше, опитваше да се съсредоточи върху случващото се в момента и да отлага ритуала на подчинение колкото може повече.
Отначало ликуваше, ако успееше да отложи ритуала с минута — а когато най-после волята й се прекършеше, боговете я наказваха, като правеха задачата й по-трудна и мъчителна от обикновено. Тя обаче не искаше да се предава. Тя беше дъщерята на Хан Фейдзъ, нали? И с годините научи онова, което знаеше баща й: че човек може да живее с нуждата, да я потиска, често с часове, като ярък пламък, затворен в кутийка от прозрачен нефрит, опасен, ужасен огън от боговете, изгарящ сърцето й.
Сетне, когато останеше сама, тя можеше да отвори кутийката и да пусне огъня на свобода, не като внезапно, унищожително изригване, а бавно, постепенно, изпълвайки се със светлина, докато навежда глава над жилките на дъските или над свещения леген, търкайки тихо и последователно ръцете си пемза, луга и алое.
Така тя промени настоятелния вик на боговете в лично, дисциплинирано преклонение. Губеше самообладание само в редки моменти на объркване и тогава се хвърляше на пода а присъствието на някой учител или гост. Приемаше това унижение като способ на боговете да й напомнят, че властта им над нея е абсолютна, че успехите й в постигането на самоконтрол са й позволени само за тяхно забавление. Тя бе доволна от тази частична свобода. Все пак доста нескромно би било да си мисли, че може да постигне съвършения самоконтрол на баща си. Неговото необикновено благородство се коренеше в това, че боговете го уважаваха и затова не изискваха от него публично самоунижение; тя не бе сторила нищо, за да спечел такава почит.