— Отново те питам — кой те научи, че такава власт няма нито право, нито причина да съществува във вселената?
— Това е моя идея.
— Да, но това изречение е точен цитат.
— Да. От Демостен. Само че, ако човек вярва в някоя идея, тя става негова. Ти си ме учил на това.
— Човек трябва внимателно да обмисли последствията от една идея, преди да започне да вярва в нея.
— „Докторчето“ не бива никога да бъде използвано срещу Лузитания, затова изобщо не бива да бъде пращано.
Хан Фейдзъ кимна сериозно:
— Откъде си сигурна, че никога не бива да бъде използвано?
— Защото ще унищожи пекениносите, млад и красив народ, който усилено развива потенциала си на разумен вид.
— Пак цитат.
— Татко, чел ли си „Животът на Човек“?
— Да.
— Как тогава можеш да се съмняваш в правото на пекениносите да съществуват?
— Казах, че съм чел „Животът на Човек“. Не — че вярвам на написаното там.
— Не вярваш ли?
— Нито вярвам, нито го отричам. Книгата се появи след прекъсването на ансибалните връзки на Лузитания. Затова е възможно да не е била написана там, а ако не е била написана там, тогава всичко в нея са измислици. Това изглежда напълно вероятно, защото е подписана от Говорителя на мъртвите, също както „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, датиращи отпреди хиляди години. Някой очевидно опитва да извлече изгода от преклонението на хората към тези древни трудове.
— Аз вярвам, че написаното в „Животът на Човек“ е истина.
— Това е твое право, Цинджао. Но защо вярваш, че е така?
„Защото ми звучеше справедливо, когато я четох“ — можеше ли да отговори така на баща си? Да, можеше да каже каквото си иска.
— Защото, когато я четох, ми се стори, че е истина.
— Разбирам.
— Сега знаеш, че съм глупачка.
— Напротив. Знам, че си мъдра. Когато човек чуе истината, част от него реагира по определен начин независимо от изразните средства и доказателствата. Дори да е представен нескопосано, ти пак ще харесаш разказа, ако обичаш истината. Дори да е очевидно, че е измислица, ти пак ще повярваш в частиците истина, които ще съдържа, независимо сред какви лъжи са скрити.
— Защо тогава ти не вярваш в написаното в „Животът на Човек“?
— Изразих се неточно. Двамата с теб използваме две различни значения на думите „истина“ и „вяра“. Ти вярваш, че написаното в книгата е истина, защото го чувстваш дълбоко в себе си. Чувството за истина обаче няма нищо общо с фактите, с това, дали в книгата са описани реални събития от реалния свят. Твоето вътрешно чувство за справедливост е породено от изводите на книгата, от това, че описва принципите на света, начина, по който боговете налагат волята си върху човешките същества.
Цинджао се замисли само за миг, сетне кимна с разбиране:
— Значи „Животът на Човек“ може по принцип да е вярна, но да е лъжлива при точно определените обстоятелства.
— Да. Можеш да получиш огромна мъдрост от книгата, защото в нея е залегнала истината. Ала дали тя е точно описание на самите пекениноси? Трудно е да се повярва в това един подобен на бозайник организъм да се превръща в дърво след като умре. Красиво като художествено произведение. Невероятно от научна гледна точка.
— Да, но как можеш да си сигурен в това, татко?
— Не мога, не. Природата е създавала много странни неща и действително има възможност всичко в „Животът на Човек“ да е истина. Затова нито вярвам в написаното, нито го отричам. Просто се съмнявам. Но не очаквам Конгресът да се отнесе към Лузитания като към планета, населена с чудати същества като описаните в „Животът на Човек“. Защото от известното досега пекениносите може да са опасни за нас. Те са враждебен вид.
— Рамани?
— Според книгата, да. Но рамани или варелсе, ние не знаем точно какво представляват, флотилията е въоръжена с „Докторчето“, защото може да се окаже наложително да спаси човечеството от невъобразима опасност. Не ние ще решаваме дали да бъде използвано, или не; Конгресът ще реши. Не ние решаваме дали да бъде изпратена флотилията; Конгресът решава. И със сигурност не ние ще решаваме дали тази планета трябва да продължи да съществува; боговете са решили, че може да има такава ситуация.
— Значи Демостен е прав. Флотилията наистина е въоръжена с деструктуриращото устройство.
— Да.
— И правителствените документи, които той огласява, са истински.
— Да.
— Но… татко, ти подкрепяш онези, които твърдят, че са фалшификати.
— Също както боговете говорят само на избрани, така тайните на управляващите трябва да бъдат известни само на онези, които ще ги използват правилно. Демостен дава мощни знания на хора, които не са способни да ги използват разумно, и затова, за доброто на тези хора, тези тайни трябва да им бъдат отнети. Единственият начин това да се направи, след като веднъж са станали известни, е като се заменят с лъжи; така истината отново се превръща в твоя тайна.