Баща й докосна нежно рамото й:
— Аз обаче вярвам, че боговете ще те направят достойна. Междузвездният конгрес има подкрепата на небето, но и ти си избрана да следваш свой собствен път. Ти можеш да успееш в това велико дело. Ще се нагърбиш ли с него?
— Ще опитам.
„…и ще се проваля, но това няма да изненада никого, най-малко боговете, които знаят много добре колко съм недостойна.“
— Всички архиви ще бъдат отворени за теб, щом произнесеш името и въведеш паролата си. Ако имаш нужда от помощ, само кажи.
Тя напусна стаята на баща си с достойнство и положи големи усилия да се качи по стълбите към своята спалня бавно. Едва след като затвори вратата след себе си, тя се хвърли на колене и запълзя по пода. Продължи да проследява жилки по дъските, докато очите й се замъглиха. Бе толкова омърсена, че дори след това не се почувства пречистена, затова отиде при умивалника и започна да търка ръце, докато не получи знак, че боговете са доволни. Прислужниците й опитаха на два пъти да я прекъснат с покани за храна, но когато виждаха, че разговаря с боговете, се оттегляха с ниски поклони.
Не миенето на ръцете обаче я накара да се почувства пречистена. Усещането за чистота дойде едва когато прогони последната капка на съмнение от сърцето си. Междузвездният конгрес имаше подкрепата на боговете. Тя трябваше да се изчисти от всяко съмнение. Каквото и да смятаха да правят с Лузитанската флотилия, те със сигурност изпълняваха волята на боговете. Следователно тя трябваше да им помогне за постигането му. И ако тя изпълняваше волята на боговете, те щяха да й помогнат да се справи със задачата си. Всеки път, когато през главата й минеше друга мисъл, всеки път, когато си спомнеше думите на Демостен, тя си налагаше да ги изтрие от ума си, като си казваше, че трябва да се подчинява на управниците, които властват с подкрепата на боговете.
Когато разумът й се прочисти, ръцете й бяха разкървавени.
„Така се ражда разбирането на истината — рече си тя. — Ако измия достатъчно голяма част от греховете си на простосмъртна, божествената истина ще се излее върху мен.“
Най-сетне се почувства пречистена. Беше късно и очите й бяха уморени. Въпреки това тя седна пред компютъра си и се захвана за работа.
— Покажи ми докладите от всички изследвания, извършени досега след изчезването на Лузитанската флотилия, като започнеш с най-скорошните — нареди.
Почти веднага над компютъра й започнаха да се появяват букви, страница след страница, като редици маршируващи войници. Тя прочиташе една и я отпращаше, тогава се появяваше следващата. Чете в продължение на седем часа, докато спря да различава буквите; неусетно заспа пред компютъра.
Джейн наблюдава всичко. Може да върши едновременно милион неща и отделя внимание на хиляди. Способностите й не са неограничени, но са толкова по-широки от жалкото умение да мислиш за едно, докато вършиш друго, че могат да се приемат за такива. Тя няма ограничения на сетивата като нас; или по-скоро ние сме най-голямото й ограничение. Тя не може да види или узнае нищо, което не е вкарано като данни в някой компютър, свързан със световната мрежа.
Това е най-малкото ограничение, за което може да си помисли човек. Тя има почти моментален достъп до компютърните данни на всеки космически кораб, до всеки сателит, до всяка система за контрол на движението и до почти всяко електронно устройство за следене в света на човеците. Това обаче означава, че тя почти никога не става свидетел на семейни скандали, любовни авантюри, училищни спорове, вечерни клюки или горчиви сълзи, пролети в някоя самотна стая. Тя знае само онези аспекти от живота ни, които са представени като цифрова информация.
Ако я попиташ какъв е точният брой на човешките същества в колонизираните светове, тя веднага ще ти даде число, получено чрез преброяванията на населението и данните за раждаемостта и смъртността във всички населени кътчета на вселената. Дори може да ти представи списък на имената, макар че животът на никой човек не е толкова дълъг, за да го прочете. И ако вземеш някое случайно име — Хан Цинджао например — и попиташ Джейн: „Кое е това лице?“, тя почти веднага ще ти даде цялостна статистика за този човек — дата на раждане, гражданство, възраст на родителите, височина и тегло от последния лекарски преглед, оценки в учението.
Всичко това обаче са само сухи данни — Джейн знае тази информация, но тя не означава нищо за нея. Да я попиташ за Хан Цинджао, е все едно да се поинтересуваш от някоя водна молекула в състава на далечен облак. Молекулата със сигурност е там, но в нея няма нищо особено, което да я отличава от милиони други в непосредствена близост до нея.