— Ще ми дадете ли наградата, господарю? — каза то.
— Няма награда за предателите, за издайниците! И още нещо! Забранявам ти да разправяш какво било, що било! Чу ли? — изръмжах аз.
Влязох в къщата и най-напред отидох и ударих голяма глътка направо от бутилката. Конякът ми опари гърлото и ме постопли. После се тръшнах запъхтян на дивана. Сърцето ми още прескачаше и ми се виеше свят. С опакото на ръката избърсах сълзите, които се търкаляха по бузите ми.
Навън, пред затворената врата, остана Естебан Гарсия. И той, като мене, плачеше от яд.
VII
Братята
Клара и Бланка пристигнаха в столицата в такъв окаян вид, че направо да ги оплачеш. И двете бяха с подпухнали лица, със зачервени от плач очи и с омачкани от дългото пътуване с влака дрехи. Бланка — по-кекава от майка си, макар че беше къде-къде по-висока, по-млада и по-налята, въздишаше наяве и хлипаше насън, изобщо беше го ударила на жалба и рев, които така и не секваха от деня на побоя. Клара обаче съвсем не мислеше да се разкисва и заради сполетелите ги беди да си посипва главата с пепел. Така че, щом се прибра в голямата къща на ъгъла, празна и неприветлива като мавзолей, тя реши — стига толкова циврене и хленч, време е да се заживее по-весело. Накара дъщеря си да й помогне да наемат нови прислужници, да отворят малките прозорчета за проветрение, да свалят чаршафите, с които бяха покрили мебелите, калъфите от лампионите, катинарите от вратите, да избършат праха, домът да се изпълни със светлина и въздух. Тъкмо се бяха захванали за работа, когато в къщата нахлу безподобният аромат на горски теменужки, и така разбраха, че трите сестри Мора, водени от телепатия или просто от приятелски чувства, са им дошли на гости. Радостната им гълчава, компресите им със студена вода, духовните им мехлеми и вроденото им обаяние помогнаха на майката и на дъщерята да се възстановят от телесните контузии и от душевните болки.
— Ще трябва да купим нови птички — каза Клара, загледана през прозореца в празните клетки и в занемарената и буренясала градина, където статуите на олимпийски богове се мъдреха голи и нацвъкани от гълъбите.
— Не проумявам как ти идва наум за птичките, като ти ги няма зъбите, мамо — обади се Бланка, която така и не можеше да свикне с новото, беззъбо лице на майка си.
Клара реши да се справи с всичко, но постепенно — всяко нещо с времето си. За няколко седмици изпълни старите клетки с нови птички и си поръча порцеланова протеза, която се закачаше за оцелелите й кътници посредством остроумно изобретено приспособление. Системата обаче се оказа толкова неудобна, че тя предпочете да носи изкуствената челюст на корделка, увесена на врата й. Слагаше си я само при хранене и понякога при светски събирания. Клара отново вдъхна живот на дома. Нареди на готвачката да поддържа огнището денонощно, за да имат готовност да изхранват по всяко време променлив брой гости. Знаеше защо го казва. След няколко дена запристигаха приятелите и розенкройцовците, спиритистите, теософите, иглотерапевтите, телепатите, дъждотворците, перипатетиците, съботяните, закъсалите или изпадналите в немилост хора на изкуството — с една дума всички онези, които традиционно съставяха придворната й свита. Клара царуваше сред тях като малка, весела и беззъба кралица. По това време те предприеха първите си сериозни опити да установят връзка с извънземните същества и, както самата Клара е записала, именно тогава я налегнаха първите съмнения относно произхода на духовните послания, които получаваше чрез махалото или чрез трикраката маса. Често я чуваха да казва, че може би не душите на умрелите, бродещи в друго измерение, а просто същества от други планети се опитват да се свържат със земните жители, но че тези същества са направени от неосезаема материя и следователно лесно могат да се объркат с душите на покойниците. Това научно обяснение възхити Николас. Далеч по-хладно обаче го приеха трите сестри Мора — те бяха много консервативни.
Бланка не си блъскаше главата над тия догадки. Тя причисляваше съществата от други планети и душите на мъртъвците към една и съща категория и затова не можеше да проумее за какво на майка й и на останалите толкова им е притрябвало да определят тяхната самоличност. Голяма шетня й се беше отворила в къщата, защото Клара заряза всякаква домакинска работа под предлог, че и без това никога не я е бивало като къщовница. Голямата къща на ъгъла се нуждаеше от цяла армия слуги, за да я поддържат чиста, пък и майчината й свита налагаше денонощно дежурство в кухнята. Трябваше да се приготвят варива и треволяци за едни, зеленчуци и сурова риба за други, плодове и кисело мляко за трите сестри Мора и вкусни и питателни месни блюда, сладкиши и други отрови за Хайме и Николас, които бяха страшни гладници и все още не подбираха с какво се засищат. След години и двамата щяха да гладуват — Хайме от солидарност с бедните, а Николас с цел да пречиства душата си. Но по онова време те още си бяха просто двама млади здравеняци, жадни да се радват на житейските наслади.