Хайме беше постъпил в университета, а Николас се шляеше и търсеше с какво да се залови. Имаха един допотопен автомобил, купен с парите, получени срещу сребърните подноси, които бяха крали от къщата на родителите си. Кръстиха го Ковадонга — в памет на баба и на дядо Дел Вале. Ковадонга беше разглобяван и отново сглобяван толкова пъти с какви ли не части, че едва креташе. Като вървеше, от разбрицания му мотор се разнасяха трясъци, а отзад, през ауспуха, бълваше пушек и плюеше гайки. Братята бяха взели соломоновско решение относно използването му — в четните дни го караше Хайме, а в нечетните — Николас.
Клара беше щастлива, че синовете й са до нея и се зае да се сприятели с тях. В детството им тя общува малко с двамата, искаше те „да станат мъже“ и затова пропусна най-хубавите часове на синовете си и си наложи да ги лиши от цялата си майчина нежност. Сега, когато вече бяха изкласили и най-сетне бяха станали мъже, можеше да си позволи удоволствието да ги глези, което всъщност трябваше да прави, докато бяха малки. Сега обаче беше късно, защото близнаците бяха отрасли без нейните ласки и вече прекрасно можеха да минат и без тях. Клара си даде сметка, че двамата не й принадлежат. Не седна да се вайка, ведрото й настроение не я напусна. Просто прие младежите такива, каквито бяха, и се подготви вътрешно да се радва на присъствието им, без да иска нищо в замяна.
Бланка обаче мърмореше и натякваше, че братята й са превърнали къщата в бунище. Че където минели, оставяли след себе си само безпорядък, че всичко съсипвали и вдигали голяма врява. Момичето пълнееше очебийно и от ден на ден изглеждаше все по-отпаднало, умърлушено и кисело. Хайме забеляза корема на сестра си и отиде при майка си.
— Бланка май е бременна, мамо — без заобикалки каза той.
— И аз тъй мисля, сине — въздъхна Клара.
Бланка не седна да отрича и щом новината се потвърди, Клара я записа със закръгления си красив почерк в тетрадката — дневник. Николас вдигна глава от китайския хороскоп, с който се занимаваше тогава, и препоръча да се съобщи на бащата, защото след някоя и друга седмица тая работа вече няма да може да остане скрита — покрита и че всички ще разберат.
— Никога няма да кажа кой е бащата — твърдо заяви Бланка.
— Аз не говоря за бащата на детето, а за нашия — рече брат й. — Ние сме длъжни да известим татко, преди да му го е разказал някой друг.
— Пратете телеграма в селото — печално предложи Клара. Съзнаваше, че когато Естебан Труеба научи, детето на Бланка ще се превърне в истинска трагедия.
Текста съчини Николас. Шифрова го в същия дух, в който пишеше стихове на Аманда, за да не може телеграфистката на селото да разбере телеграмата и да пусне клюката. Подаденият текст гласеше: „Изпрати указания бре мен нае бяла точка“16. Телеграфистката не го схвана. Не успя да го разбере и Естебан Труеба, та му се наложи да телефонира в дома си в столицата, за да проумее за какво става дума. На телефона се падна Хайме и в края на обяснението си той добави, че бременността е толкова напреднала, че е изключено да се мисли за прекъсването й с драстична намеса. От другата страна на линията се възцари продължително и злокобно мълчание, после баща му окачи слушалката. В „Трите Марии“ Естебан Труеба, побледнял като мъртвец от изненада и от ярост, грабна бастуна си и за втори път строши телефона. Никога не му бе минавало през ум, че дъщеря му може да извърши толкова чудовищно безразсъдство. Като знаеше кой е бащата, след по-малко от секунда той вече се разкайваше, че не му е теглил куршума, когато му се удаде възможност. Беше сигурен, че ще се вдигне еднакъв скандал, ако тя роди копеле или ако се омъжи за син на селянин — и в двата случая обществото ще я отритне като прокажена.
Няколко часа Естебан Труеба снова из къщата с едри крачки, бъхти с бастуна мебелите и стените, псува и проклина през зъби и крои налудничави планове — дали да прати Бланка в манастир в Екстремадура17, или направо да я смаже от бой, да я убие. Най-сетне, когато се поукроти, внезапно го осени спасителна мисъл. Накара да оседлаят коня му и препусна в галоп към селото.