Междувременно с всеки изминал ден Естебан Труеба се чувстваше по-самотен и гневен. Примири се с мисълта, че жена му никога повече няма да му проговори и като се умори да я преследва по ъглите, да я умолява с поглед и да пробива дупки в стените на банята, реши да се посвети на политика. Както бе предсказала Клара, изборите спечелиха онези, дето винаги ги бяха печелили, но с толкова незначителна преднина, че в цялата страна духовете се развълнуваха. Труеба сметка, че е ударил часът да блесне като поборник за интересите на родината и на Консервативната партия, тъй като със свещ не можело да се намери по-честен и неподкупен политик от него, както сам казваше, и добавяше, че ако е преуспял, то е, защото сам се е блъскал. Кой ще му отрече, че е осигурил работа и добри битови условия на служителите си, че единствено в неговия чифлик хората живеели не в съборетини, а в тухлени къщички. Почитал закона, родината и традицията и никой не можел да го упрекне, че е извършил каквото и да е престъпление. Е, най-много да е укрил по нещо от доходите си, за да плаща по-малки данъци — това да му е прегрешението. Нае нов управител на мястото на Педро Втори Гарсия и го остави в „Трите Марии“ да се разправя с кокошките му носачки и с вносните му крави и се пресели окончателно в столицата. Няколко месеца се занимава само със своята кампания. Осланяше се на поддръжката на Консервативната партия, петимна за хора, които да кандидатира за предстоящите парламентарни избори, и на собственото си имотно състояние, което принесе в служба на делото. Къщата се превърна в политическо сборище и се изпълни с негови привърженици, които буквално я превзеха с щурм и започнаха да се разминават по коридорите с призраците, с розенкройцовците и с трите сестри Мора. Лека-полека свитата на Клара бе изтласкана към задните стаи на къщата. Установи се невидима граница между владенията на Естебан Труеба и на жена му. В зависимост от вдъхновението на Клара и от потребностите на момента, на тежката и благородна архитектура на къщата взеха да й никнат стаички, стълби, кулички, тераси. Винаги, когато трябваше да се настанява някой нов гост, викаха зидарите от предишния път и те пристрояваха нова стая. И тъй, голямата къща на ъгъла в крайна сметка заприлича на лабиринт.
— Някой ден тая къща ще се превърне в хотел — разправяше Николас.
— Или в малка болница — добавяше Хайме, който вече си мечтаеше как ще засели своите бедняци в Богаташкия квартал.
Фасадата на къщата остана непроменена. Отпред си стояха достолепните колони и градината от версайски тип, но отзад безстилието ставаше все по-очевадно. В градината зад къщата, същинска джунгла, се плодяха на воля всякакви видове растения и цветя и вдигаха врява до небесата птичките на Клара заедно с няколко поколения кучета и котки. От цялата тази домашна фауна семейството запази що-годе отчетлив спомен само за един нищо и никакъв заек, донесен от Мигел. Кучетата ближеха неспирно горкия заек, докато козината му опада и той се превърна в единствения плешив екземпляр от този животински вид. На светлината кожата му лъщеше в преливащи се цветове и той заприличваше на дългоухо влечуго.