В края на есента, когато семейството се успокои относно намеренията на отец Рестрепо, охладил призванието си на инквизитор, след като лично епископът го предупреди да остави на мира малката Клара дел Вале, и когато всички се примирила с мисълта, че вуйчо Маркос наистина е мъртъв, политическите планове на Северо започнаха да се осъществяват. Беше работил години, за да постигне целта си, и най-сетне успехът дойде. Поканиха го да се яви на парламентарните избори като кандидат на Либералната партия. Трябваше да представя една южна провинция, където никога не му бе стъпвал кракът и трудно можеше да посочи местоположението й на картата. Партията изпитваше голяма нужда от хора, а Северо ламтеше за депутатско място в Конгреса, така че без особени мъчнотии предумаха скромните избиратели от тоя южен край и те определиха Северо за свой кандидат. Поканата към него бе подкрепена с розово, огромно като паметник печено прасе, което бе изпратено от избирателите в дома на семейство Дел Вале. То дойде на голяма дървена тепсия, ухаещо и лъскаво, изтегнало се в ложе от домати, със стрък магданоз в зурлата и с морков в задника. Имаше белег от шев на тумбака и беше напълнено с яребици, напълнени на свой ред със сливи. Дойде, придружено от шише, съдържащо половин галон от най-хубавата ракия в страната. Мисълта да стане депутат или още по-добре сенатор беше дълго лелеяната мечта на Северо. Докато постигне тази цел, той плете кошницата си с къртовска работа, чрез връзки, приятелства, сборища, с дискретни, но умело разработени публични изяви, с пари и с услуги, които правеше на подходящи хора в сгоден момент. Макар и далечна и неизвестна, тази южна провинция беше точно онова, което бе чакал.
Прасето пристигна един вторник. В петък, когато от него останаха само кожите и кокалите, които Барабас гризеше на двора, Клара оповести, че в къщата ще има нов мъртвец.
— Но ще бъде мъртвец по грешка — рече тя.
В събота спа зле и се събуди с писък. Бавачката й даде липов чай и никой не й обърна внимание, защото всички бяха заети с приготовленията за пътуването на бащата на юг и защото красивата Роса осъмна с температура. Нивеа нареди да оставят Роса на легло, а доктор Куевас каза, че няма нищо опасно, да й дадат хладка, силно подсладена лимонада с няколко капки ликьор — ще се изпоти и треската ще й мине. Северо отиде да види дъщеря си и я завари зачервена и с горящи очи, заровена в дантелите на чаршафите си с цвят на прясно масло. Занесе й подарък — бележник от тия, в които кавалерите се записват за ред за танци, и упълномощи Бавачката да отвори шишето ракия и да й отлее в лимонадата. Роса изпи лимонадата, загърна се с големия си вълнен шал и веднага заспа до Клара, с която деляха една стая.
Сутринта в злощастната неделя Бавачката стана рано, както винаги. Преди да тръгне за църква, влезе в кухнята да приготви закуската на семейството. Печката с дърва и въглища беше накладена от предния ден и тя я запали от жаравата на още топлите въглени. Докато подгряваше водата и вареше млякото, взе да нарежда чиниите, за да ги занесе в трапезарията. Свари кашата от овесени ядки, прецеди кафето, препече хляба. Нареди два подноса — един за Нивеа, която винаги закусваше в леглото, и друг за Роса, на която също се полагаше, защото беше болна. Покри подноса на Роса с везана от монахини ленена салфетка, за да не изстине кафето и да не кацат мухи, и надникна на двора да се увери, че Барабас не се навърта наблизо. Беше се научил да й се хвърля, когато тя минаваше със закуската. Видя го, че се е заиграл с една кокошка, и използва заплесването му, за да потегли на дългото си пътешествие през дворове и коридори от кухнята в дъното на къщата до стаята на момичетата — на другия й край. Пред вратата на Роса се подвоуми, някакво предчувствие я биеше в главата. Както обикновено, влезе в стаята, без да почука, и веднага усети, че мирише на рози, макар че не им беше времето. Тогава Бавачката разбра, че се е случило непоправимо нещастие. Остави внимателно подноса на нощната масичка и с бавни крачки отиде до прозореца. Дръпна тежките завеси и бледото утринно слънце влезе в стаята. Обърна се угрижено и не се учуди, като видя на леглото Роса мъртва, по-красива от всякога, с окончателно зелена коса. Кожата й имаше цвят на нова слонова кост, очите й, жълти като мед, бяха отворени. До краката на леглото стоеше малката Клара, втренчена в сестра си. Бавачката коленичи до леглото, взе ръката на Роса и започна да се моли. Продължи да се моли, докато из цялата къща се разнесе страхотен вопъл на загиващ кораб. Това бе първият и единствен път, когато Барабас си пусна гласа. Ви за мъртвата целия ден и скъса нервите на обитателите на къщата и на съседите, които се притекоха веднага щом чуха тоя стон на корабокрушение.