В кухнята доктор Куевас и помощникът му заредиха зловещите си пособия и зловонните си шишета, препасаха мушамени престилки, запретнаха си ръкавите и заровиха във вътрешностите на красивата Роса, докато установиха категорично, че момичето е погълнало огромна доза отрова за мишки.
— За Северо са я кроили тая — поклати глава докторът, докато си миеше ръцете на мивката за съдовете.
Развълнуван до немай-къде от красотата на мъртвата, помощникът не искаше да я оставят зашита като чувал и предложи да я понаредят и понагласят. Тогава двамата отново се заловиха за работа — намазаха тялото с мехлеми, за да се запази по-дълго, напълниха го с балсамиращи пластири. Работиха до четири през нощта, когато доктор Куевас, грохнал от умора и от мъка, не издържа повече и излезе. В кухнята Роса остана в ръцете на помощника. Той я изми с гъба, за да заличи петната от кръв, облече я с везаната й риза, за да закрие шева от гърлото до слабините, и сложи в ред косата й. После почисти следите от работата си.
Във всекидневната доктор Куевас завари Северо и Бавачката пияни от плач и от херес.
— Готова е — каза той. — Ще я понагласим, преди да я види майка й.
Обясни на Северо, че подозренията му като лекар са се оправдали и че в стомаха на дъщеря му е намерил същото смъртоносно вещество, което е имало в подарената ракия. Тогава Северо си спомни предсказанието на Клара и това окончателно го съсипа — не можеше да се примири с мисълта, че дъщеря му е умряла вместо него. Разкисна се и захленчи, че виновният е той, защото бил амбициозен и хвалипръцко, че никой не го е бил по главата да си пъха носа в политиката, че по-рано, като прост адвокат и глава на семейство, живеел къде-къде по-спокойно, че се отказва завинаги от проклетата кандидатура и от Либералната партия, че не й ще нито жилото, нито меда, че се надява никой от потомците му да не се меси в политиката, че това е работа на убийци и разбойници. Доктор Куезас се смили над него и го донапи. Хересът надделя над мъката и над чувството за вина. Бавачката и докторът го занесоха на ръце в спалнята, съблякоха го и го сложиха на леглото му. После отидоха в кухнята, където помощникът още се суетеше около Роса.
Нивеа и Северо дел Вале се събудиха късно на другата сутрин. Роднините бяха наредили къщата за траурните обреди, завесите бяха спуснати и окичени с черен креп, покрай стените се редяха венците, пропили въздуха със сладникавото си ухание. Бяха положили тялото за поклонение в трапезарията. На голямата маса, покрита с черно сукно със златисти ресни, лежеше Росиният бял ковчег със сребърни нитове. Дванайсет големи жълти свещи в бронзови канделабри осветяваха девойката с разсеяно сияние. Бяха я облекли с булчинската й рокля и й бяха сложили венчето от восъчни портокалови цветове, което тя пазеше за сватбения си ден.
На обед започна шествието на роднини, приятели и познати, дошли да изкажат съболезнования на семейство Дел Вале. Дойдоха дори най-върлите политически врагове на Северо и той ги изгледа втренчено един по един, като се мъчеше да открие тайната на убиеца във всеки поглед, в който се взираше. Ала във всички, дори в очите на председателя на Консервативната партия, той видя същата скръб и същата невинност.
По време на бдението господата се разхождаха из салоните и коридорите на къщата и си приказваха полугласно за работа и за сделки. Запазваха почтително мълчание, когато се приближаваше някой от семейството. Щом влезеха в трапезарията и пристъпеха до ковчега, за да погледнат за последен път Роса, всички потръпваха, защото през тези часове красотата й само бе пораснала. Госпожите минаваха във всекидневната, където наредиха в кръг столовете от къщата. Там бяха създадени удобства, за да може човек да си поплаче на воля и да използва чуждата смърт като добър повод, за да се разтуши за собствените си скърби. Плачеха обилно, но достойно и тихо. Някои редяха под носа си молитви. Прислугата сновеше из салоните и коридорите и предлагаше чай, коняк, чисти носни кърпички за жените, домашни сладки и марли, напоени с амоняк, за госпожите, на които прилошееше от застоялия въздух, от миризмата на свещите и от мъката. Всички сестри на Роса без Клара, която беше още много малка, носеха строг траур и седяха около майка си като наредени в кръг гарвани. Изплакала си очите, Нивеа стоеше вдървена на стола си. Не въздишаше, не отронваше и дума, а амонякът не я облекчаваше, защото й причиняваше алергия. Щом дойдеха, гостите отиваха да й изкажат съболезнованията си. Някои я целуваха по двете бузи, други я прегръщаха крепко за няколко секунди, но тя с нищо не показваше, че познава дори най-близките. Бяха й умирали и други деца — или при раждане, или в ранно детство, но смъртта на никое не бе породила у нея такова чувство за загуба, каквото изпитваше сега.